Когато човек прекара последните двайсет години в ровене из молекулярни архиви и сравнителни геномни карти, бързо губи склонността си да романтизира природата. Еволюцията не е архитект с визия; тя е счетоводител, който работи с каквото му е останало след поредната биологична катастрофа. Хората обичат да мислят за своя мозък като за връх на някакъв предварително чертан инженерен план, но реалността в генетичните лаборатории е доста по-тривиална и значително по-мръсна. Спорът защо шимпанзето е останало в клоните, докато Хомо сапиенс е започнал да строи градове и да организира бюрокрация, дълго време се свеждаше до търсене на някакъв „вълшебен ген“ на интелигентността. Е, такъв ген няма. Има обаче вирусно гробище в молекулярната структура на приматите, което разказва съвсем различна история.
Преди броени дни екип генетици от университета в Лунд, Швеция, публикува данни, които най-накрая приземяват този теоретичен дебат. Изследването им не разчита на догадки или на изкопаеми черепни фрагменти, от които всеки може да измучи каквато си поиска хипотеза. Работата им се базира на сурови клетъчни модели и директно редактиране на ДНК. В центъра на вниманието попада така нареченият ретровирус PTERV1 – патоген, който е опустошил популациите на древните примати преди милиони години. Повечето вируси идват, избиват гостоприемника и изчезват. Ретровирусите обаче имат навика да се вграждат директно в репродуктивните клетки, превръщайки се в трайна част от генетичното наследство на вида.
Точно това се е случило с прадедите на днешните шимпанзета и горили. В даден момент от плиоцена или миоцена този вирус е нахлул в ДНК веригата им и е детонирал точно там, където не трябва – в регулаторния участък на гена LINC00662. При хората този конкретен участък от генома произвежда дълга некодираща РНК, която действа като диригент на невронното съзряване. Тя казва на нервните клетки кога да се делят, как да мигрират в мозъчната кора и как да изграждат сложни синаптични мрежи. При шимпанзетата обаче вирусният инсерт PTERV1 е нанесъл физически щети върху този молекулярен превключвател, запечатвайки го в постоянно изключено състояние.
За да разберат какво точно значи това на практически език, шведските изследователи не са разчитали на теории. Те са отгледали мозъчни органоиди – триизмерни клетъчни култури, получени от препрограмирани стволови клетки на хора и шимпанзета. Тези миниатюрни тъканни модели не мислят и нямат съзнание, но възпроизвеждат с хирургична точност ранните етапи на ембрионалното невронно развитие. Разликата под микроскопа е била брутална. Докато човешките органоиди са показвали бясна активност на гена LINC00662, съпроводена с масивен растеж на невронни мрежи, клетките на шимпанзето са останали абсолютно пасивни. Генът при тях е бил мъртъв, затрупан под баласта на вирусния отпечатък.
