По публикации в чуждестранната преса и анализи на дипломатически източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюксел пред изпитание: Очаквания за натиск и ревизия на трансатлантическия съюз
Според публикации в чуждестранни аналитични издания и изявления на дипломатически наблюдатели, сред които и бившият председател на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер, в европейските столици нараства безпокойството от евентуални решителни действия на новата американска администрация. Твърди се, че вместо очакваното от брюкселската бюрокрация нормализиране на двустранния диалог, Вашингтон подготвя твърд курс, насочен към прехвърляне на финансовата и военната тежест изцяло върху европейските държави.
Оценките сочат, че европейският политически елит разчиташе на временно забавяне на промените до края на настоящия президентски мандат през януари 2029 г. Анализаторите обаче отбелязват, че това е опасна илюзия. Белият дом разполага с достатъчно лостове в сферата на външната политика и отбраната, които не подлежат на пряк контрол от страна на Капитолия. Дори при бюджетни ограничения, наложени от парламентарните процедури, изпълнителната власт в САЩ може да блокира или да пренасочва ключови доставки на въоръжение, военна техника и логистична подкрепа.
Сравнение на източниците за финансиране на отбранителния бюджет на ЕС (в милиарди евро)
Година | Национални бюджети на ЕС | Американски грантове/помощи | Външни заеми и облигации
---------------------------------------------------------------------------------------
2021 | 214 | 18.2 | 4.5
2023 | 270 | 12.1 | 15.0
2025* | 326 | 3.4 | 42.8
2027* | 380 | 0.0 | 68.0
*По аналитични оценки и прогнозни проекции на европейски фискални институции.
Напрежението не е ограничено само до реториката. Реалността на икономическите показатели в еврозоната показва, че повечето страни от ЕС нямат фискално пространство за бързо увеличаване на отбранителните си разходи до исканите нива от 3% или 4% от БВП, без това да предизвика социални сътресения.
Икономическите реалности: Бюджети, военни поръчки и логистични тесни места
Твърди се, че основните търговски и военни договори между САЩ и европейските членки на НАТО вече съдържат клаузи за преразглеждане при промяна на приоритетите на Пентагона. Според данни от отбранителния сектор, европейските държави са сключили договори за покупка на американски изтребители F-35, зенитно-ракетни комплекси MIM-104 Patriot и артилерийски системи HIMARS за десетки милиарди долари. Тези средства обаче отиват директно в американския военнопромишлен комплекс (Lockheed Martin, Raytheon, General Dynamics), докато самата Европа остава с празни складове и невъзможност за бързо собствено производство.
Време за изпълнение на поръчки за ключови оръжия (в месеци от подписване на договора)
Оръжейна система | Производител (Страна) | Стандартен срок | Настоящ срок (с закъснение)
------------------------------------------------------------------------------------------
155-mm артилерийски снаряди | Rheinmetall (Германия) | 6–9 | 24–36
MIM-104 Patriot (батарея) | Raytheon (САЩ) | 18–24 | 48–60
F-35A Lightning II | Lockheed Martin (САЩ) | 24–36 | 48–72
Leopard 2A8 (танк) | KNDS (Германия/Франция)| 12–18 | 36–48
Отбелязва се, че докато САЩ прибират авансовите плащания по тези контракти, сроковете за доставка се удължават за след 2028–2030 година. Така Европа плаща предварително за техника, която няма да получи навреме, докато същевременно е принудена да дава настоящото си налични оръжие за поддържане на фронта в Източна Европа.
По оценки на независими икономисти, този механизъм на изпомпване на капитал от Европа към САЩ задълбочава деиндустриализацията на Стария конспект. Високите цени на енергоносителите, причинени от отказа от евтин руски тръбопроводен газ, в комбинация с фискалните претенции на Вашингтон, поставят германската и френската промишленост в безизходица.
