Професор Джени Баркли, вулканолог от Университета в Бристъл, която анализира резултатите като независим експерт, отбелязва, че установяването на връзка между толкова отдалечени геоложки обекти изисква съвпадение по множество независими показатели. При анализирането на събития от далечното геоложко минало реконструкцията се извършва върху силно фрагментирана база данни. Фактът, че изотопната възраст, минералният състав и стратиграфската позиция на скалите в Англия и континентална Европа съвпадат в рамките на аналитичната грешка, дава висока степен на вероятност за коректността на предложения модел.
Този тип палеовулканични реконструкции имат отношение не само към академичната геология, но и към разбирането на регионалната геофизична структура и подземните ресурси. Зони с подобна история често проявяват специфични термални аномалии или съдържат металогенни концентрации, свързани с древна хидротермална дейност. В същия контекст на глобална тектонска динамика се подреждат и други мащабни геоложки процеси, наблюдавани на планетата. Така например, изследвания върху сеизмичната активност в Далечния изток показват как трус с магнитуд 8,8 край бреговете на Камчатка активира вулканична система, пребивавала в спящо състояние в продължение на около 500 години – механизъм, описван в анализa за [дълбочинните сеизмични взаимодействия и магмения транспорт]. Връзката между масивните тектонски разломи и магмената активност остава основен обект на проучване както при съвременните събития, така и при реконструкцията на палеозойските супервулкани.
Данните от сондажите в Норфолк и Линкълншир потвърждават, че описваният калдерен комплекс е бил способен да изхвърли стотици кубични километри пирокластичен материал в атмосферата. Разносът на пепелта на разстояние над хиляда километра на изток и североизток показва тогавашната посока на стратосферните ветрове и позицията на континенталните блокове по време на ордовика. Натрупването на пепелния слой Кинекул е имало и пряк екологичен ефект върху тогавашните морски екосистеми, причинявайки локални кризи в биосферата поради промяна в химизма на водата и слънчевата инсолация.
Трябва да се отбележи обаче, че въпреки високата точност на цирконовото датиране, определени въпроси относно пълната геометрия на вулканичната система остават отворени. Сондажните данни предоставят точкови извадки, а пространственото обвързване между тях разчита на геофизични модели и гравиметрични аномалии, които търпят различни интерпретации. Спецификата на дълбоката геоложка структура под Източна Англия изисква допълнителни 3D сеизмични профили, за да се разграничат границите на отделните калдери и да се изчисли с по-голяма прецизност общият обем на магменото тяло.
Анализът на геодинамичните процеси от палеозоя показва, че Британските острови са преминали през епизоди на екстремен вулканизъм, съпоставими с най-големите познати ни изригвания в геоложката история. Откриването на източника на тефрата Кинекул затваря един дългогодишен въпрос в европейската стратиграфия, но същевременно поставя нови задачи пред изследователите относно механизмите, довели до затихването и последващото потъване на тази огромна вулканична провинция.
