Да започнем с елементарния физически контекст, който ентусиастите по правило пропускат в бързането си да обявят откриването на изгубени цивилизации. Платото Гиза е изградено от нубийски варовик — шуплива, напукана скална маса, напоена с подземни води, свързани с басейна на Нил. Всеки, който прекарва живота си в архивите и по терените на Близкия изток, знае, че на дълбочина от няколкостотин метра под това ниво хидростатичното налягане прави съществуването на сухи, кухи инженерни съоръжения без съвременна стоманобетонна облицовка почти невъзможно. Твърдението за пробити в скалата осем шахти със спираловидни стълбища на цели два километра под основата на пирамидата на Хефрен изисква от нас да приемем не просто наличието на древна инженерна мисъл, а пълно отменяне на физиката на флуидите и тектоничния натиск.
В основата на настоящата паника стоят две имена, които трудно могат да бъдат зачеркнати като шарлатани. Д-р Корадо Маланги, химик с дългогодишен опит в теренните изследвания в Северна Африка, и д-р Филипо Бионди, специалист по спътниково дистанционно наблюдение и обработка на радарни сигнали. Използваният от тях метод за интерпретация на сигнали от радар със синтезирана апертура разчита на анализ на микроскопични фазови измествания в радиовълните, отразени от повърхността. Според разработения от тях алгоритъм, минималните деформации на терена могат да се ползват за реконструкция на кухини дълбоко в литосферата. Това звучи елегантно на хартия и в специализираните списания по обработка на сигнали, но геофизиката на терен работи по съвсем друг начин.
Лимитите на SAR технологията и фронтът на класическата геофизика
Проблемът, който класическите геофизици и Египетският съвет по антиките изтъкват, е свързан с разделителната способност и така наречената „обратна задача“ в математическото моделиране. При спътниковото сканиране сигналът прониква на броени метри в сух пясък, а при влажна скала затихването е светкавично. За да се достигне дълбочина от хиляди метри, италианският екип разчита не на директно проникващ лъч, а на компютърна интерпретация на повърхностни микро-помествания. Критиците твърдят, че алгоритъмът на Бионди прави математически скок: той приема всеки системен шум или естествена геоложка аномалия за изкуствено създадена шахта.
Отказът на Кайро да допусне тежки пробивни машини до пирамидата на Хефрен не е изолиран случай, а установена политика. През последните четиридесет години платото бе подлагано на десетки сканирания. Още от времето на съвместните изследвания на Станфордския изследователски институт (SRI) през 70-те години, през електрическата резистивна томография, сеизмичната рефракция и микрогравиметрията, използвани от екипите на „ScanPyramids“, всеки метод е трябвало да премине през строга верификация. Когато през 2017 г. мюонната томография потвърди съществуването на „Голямата кухина“ над Големия галерен проход в Хеопсовата пирамида, данните бяха заковани от три независими физически лаборатории в Япония и Франция, ползващи космически лъчи, а не спътникова математическа интерполяция.
