Бетонни фундаменти вместо морски вълни: Анатомията на проекта в Кентъки
Когато австралийският младоземелен креационист Кен Хам и неговата организация Answers in Genesis започват изграждането на тематичния парк в окръг Грант, Кентъки, тяхната заявена цел бе да покажат, че библейският разказ е буквален и технологично осъществим. Проектът гълта десетки милиони долари, а крайният продукт представлява гигантска дървена сграда с дължина 155,4 метра, ширина 25,9 метра и височина 15,5 метра. Тези параметри съответстват на записаните в текста 300 на 50 на 30 лакътя, ако се използва стандартният еврейски лакът от около 51,8 сантиметра.
Тук обаче свършва древната история и започва съвременната строителна регулация. Всеки инженер-конструктор, работил по проекти с масивно дърво, знае, че корпус с подобни размери, изграден изцяло от дървесина, е подложен на усукващи моменти, които правят корабоплаването невъзможно. Най-големият наистина плавал дървен съд в историята – шестмачтовата шхуна Wyoming, построена през 1909 г. с дължина 106 метра – страда от непрекъснато огъване на корпуса под действието на вълните. Това огъване отваря пролуки между дъските, налагайки постоянното използване на парни помпи за изпомпване на навлизащата вода, докато накрая корабът потъва през 1924 г. Проектът в Кентъки избягва тази съдба по най-прозаичния възможен начин: той просто не плава. Конструкцията е издигната върху масивни бетонни кули и стоманени пилоти, вкопани в почвата, а вътрешните носещи елементи съдържат значително количество съвременни метални планки, болтове и стоманени ферми.
Вътрешността на тази гигантска сграда е разделена на три основни палуби, съдържащи общо 132 отделения с височина от по 5,5 метра. Вместо истинска фауна, клетките са населени с полимерни и стъклопластови макети на животни, включително динозаври – елемент, който отразява специфичната теологична концепция на организацията, че всички животински видове са съществували едновременно преди Потопа. За да се осигури потокът от хиляди посетители дневно, интериорът е оборудван със съвременни противопожарни системи, асансьори, климатизация и двуетажен ресторант с 1500 места, превръщащ обекта в един от най-големите търговско-развлекателни комплекси от този тип в региона.
Холандският вариант: Баржи, бор и технологични компромиси
Опитът в Кентъки не е изолиран случай. В Дордрехт, Нидерландия, холандският строител Йохан Хюберс реализира свой собствен вариант на съоръжението, завършен за близо три години с помощта на екип от доброволци. При Хюберс обаче суровата реалност на европейските морски стандарти налага още по-сериозни отклонения от библейския текст. За разPhase на американския проект, холандският ковчег трябваше да има възможност да се придвижва по вътрешните водни пътища.
Спецификациите на съоръжението разкриват, че класическото „гоферово дърво“ – за което съвременната лингвистика и ботаника все още спорят дали означава кипарис, кедър или просто определен вид обработка на дървесината – е заменено от стоманен корпус. Хюберс използва за основа заварени рамки от стари речни баржи, върху които монтира дървена облицовка от бор. Скелетът на плавателния съд е изцяло метален, защото без стоманената конструкция корабът би се разпаднал още при пускането му на вода в река Ваал.
Проблемът с провизиите, биологичното отпадъчно натоварване и вентилацията при подобни мащаби остава нерешен от гледна точка на древните технологии. Чисто физическият обем на метаболитите, генерирани от хиляди гръбначни животни в затворено пространство за период от една година, би създал токсична среда без наличието на механична вентилация и помпени системи с висока мощност. Документите от изграждането на двете съвременни реплики показват, че над 80% от вътрешния инженерно-проектантски ресурс е отишъл именно за решаване на проблеми с вентилацията, хигиената и структурната стабилност – проблеми, които в контекста на античността остават в сферата на спекулативната теория.
