Антикварният пазар в Фраскати и оперативната нужда от злато
През есента на 1912 г. Обществото на Исус в Рим изпитва съвсем прозаичен, но остър финансов дефицит. Покривът на Вила Мондрагоне във Фраскати се срутва, а поддръжката на Папския Източен институт изисква чисти пари. В тази среда на дискретна църковна ликвидация появява Михаил-Гаврило Войнич — полско-литовски революционер, преминал през царистката затворническа система в Сибир, избягал през Владивосток и превърнал се в водещ антиквар на Лондон. Войнич купува накуп 30 ръкописа от йезуитската библиотека. Всички сделки са запечатани с клауза за конфиденциалност.
Между стандартизираните теологични трактати той открива необвързан том от около 240 страници телешка кожа (квалифициран телешки пергамент), изписан с непонятен аการแถ. Върху първия лист, с помощта на химическа обработка, изплува изтритият автограф на Якоб Хорцицки от Тепенц — придворен фармацевт на император Рудолф II. Заедно с книгата е намерено писмо от 1666 г., написано от Йоханес Марци, ректор на Карловия университет в Прага, до йезуитския полимат Атанасиус Кирхер. Документът фиксира конкретна финансова следа: Рудолф II е платил 600 златни дуката за тома — сума, равна на годишния бюджет за издръжка на малък гарнизон.
Този финансов транзакционен рекорд от края на XVI век е първото твърдо доказателство за физическото съществуване на обекта. Историческата логика и архивните данни от пражките сметководни книги потвърждават, че Рудолф II е изпразвал хазната за сходни артефакти, но липсата на вторичен инвентарен описателен запис оставя въпроса отворен.
Логистичен анализ на пергамента и ботаническата аномалия
През 2009 г. екип от Университета в Аризона подложи четири проби от ръкописа на ускорена масс-спектрометрия (AMS радиовъглероден анализ). Резултатът заковава пробите в прозореца между 1404 и 1438 г. с 95% вероятност. Това окончателно елиминира хипотезата на Войнич, че автор е Роджър Бейкън (починал през 1292 г.), както и ранните теории за фалшификация, извършена лично от него през XX век.
Но тук физическите факти започват да противоречат на здравия разум. Отглеждането на добитък за подготовката на близо 120 дублирани пергаментни листа през XV век е представлявало значително стопанско предприятие. Спектрографският анализ на мастилото показва стандартен за епохата състав — железен сулфат, дъбови гали и въглерод, нанесен с птиче перо. Цветовите пигменти (азурит, зелена мед, хроматичен охър) са евтини и широко разпространени из Централна Европа. Това е продукт, изработен от човек с достъп до суровини, но без ресурсите на кралско ателие.
Ботаническият раздел съдържа 113 изображения на растения, които анатомично не съществуват. Радиовъглеродната дата е категорична, но морфологията на изобразените видове е пълен абсурд: коренови системи на папрат са съединени със стъбла на магарешки бодил и съцветия от сложноцветни. В опит да намерят паралели, ботаници от Харвард идентифицират само две потенциални съответствия — дива теменужка и некоординиран вид водна роза. Останалите са хибридни конструкти, сякаш илюстраторът е работил по устни показания на трети лица или е сглобявал елементи от различни фармакопеи с цел визуална измама.
