Генетична приемственост срещу лингвистично заличаване
Често се твърди, че съвременните египтяни нямат нищо общо с древните жители на долината и че са били напълно заменени от арабски преселници от Арабския полуостров. Генетичните проучвания и антропологичните изследвания на скелетните останки обаче показват съвсем различно нещо. Демографският тонаж на Арабския полуостров през VII век просто не е бил достатъчен, за да подмени милионното население на Египет.
Мнозинството от днешните египтяни са преки потомци на същите онези хора, които са изсякли гробниците в Луксор и са обработвали наносите край Нил. Променил се е не биологичният състав, а интелектуалната рамка и културният код. Онова, което в Европа се случва при падането на Рим – където латинският се разпада, но ражда френски, испански и италиански – в Египет не се реализира поради тоталното абсорбиране от арабско-ислямската цивилизационна матрица.
Египетският език умира окончателно като говорим инструмент не защото е бил безполезен или „примитивен“, а защото за разлика от гръцкия или латинския, той губи институционалната си подкрепа и държавния си гръбнак. Днес той съществува единствено като фосил в литургичните текстове на Коптската църква и в десетки заемки, топоними и идиоми в съвременния арабски диалект на Египет (малабари), които местните ползват ежедневно, без дори да подозират, че изговарят думи, звучали в двора на Рамзес II.
Разглеждането на този процес през естествените закономерности на икономическия натиск показва по-широки схеми на културна подмяна, валидни и за други исторически епохи [вж. анализ за демографските и езиковите трансформации в Източното Средиземноморие]. В крайна сметка историята на египетския език показва, че един език не загива тогава, когато бъде забранен, а когато за следващото поколение стане по-евтино и безопасно да говори на езика на данъчния инспектор.
