Финалните граници на протеина
При температури на повърхността, надвишаващи 140-150 градуса по Целзий, пептидните връзки в протеините губят своята стабилност, а денатурацията на ензимите става невъзвратима. На сушата сложното многоклетъчно съществуване ще бъде напълно заличено. Океанската повърхност също ще се стерилизира.
С увеличаване на дълбочината обаче температурният градиент ще осигурява зони с по-поносими условия. Морските мекотели, специализираните риби и термофилните организми ще се спуснат към по-ниските хоризонти, където налягането поддържа водата в течно състояние без екстремни температури. Фотосинтезата ще продължи да функционира в граничните слоеве чрез приспособени микроорганизми, докато Слънцето окончателно не навлезе във фазата на червен гигант. Едва когато външните слоеве на разширяващата се звезда достигнат и разсеят атмосферния щит, повърхностният и морският живот ще приключат. Дотогава литосферните микроорганизми в дълбоките базични скали просто ще продължат да съществуват — необезпокоявани от термодинамичния хаос отгоре, точно както са го правили през последните три милиарда години. В подобен контекст, анализите около климатичните модели и глобалното затопляне показват, че краткосрочните колебания на атмосферата са само нищожен епизод на фона на фундаменталната планетарна термодинамика.
