Въпросът, който изследователите от Етиопия избягват да формулират с категоричност поради липса на достатъчно преки археологически доказателства, е доколко тези видове са зачитали присъствието на другия. Имало ли е физически сблъсъци за ресурси, или просто са обитавали различни микрохабитати — едните в близост до галерийните гори край водата, а другите в откритата степ? Изотопният състав на кислород-18 в емайла дава известни насоки за хидратацията и показва различно ниво на зависимост от открити водни източници, което подкрепя хипотезата за частично нишово разделение.
Всичко това поставя под съмнение самото определение за това какво прави един фосил "наш пряк прародител". Откритите зъби в Леди Герару не дават лесни отговори, а на трупат нови въпросителен белези върху хронологичните таблици. В научната общност вече се оформя мнението, че много от намерените по-рано фрагменти в Кения и Танзания може грешно да са били класифицирани като преходни форми, докато в действителност са представлявали затворени еволюционни клони — анатомични експерименти на природата, които са приключили без потомство. В подобни анализи на ранните хоминидни среди в Рифтовата долина все по-често се подчертава, че морфологичното разнообразие е било правило, а не изключение.
Предстоят нови теренни сезони в Етиопия, където геоложките екипи продължават да изгребват тонове седименти. Целта вече не е да се намери "липсващото звено" — този понятие отдавна е мъртво за сериозната наука, въпреки че продължава да живее в медийните заглавия. Целта е да се разбере как точно физическата среда, климатичният натиск и ресурсният дефицит са отсявали един анатомичен модел за сметка на друг. И докато нови кости не бъдат извадени от калта край Ли-Адоита, теорията за нашия произход ще остане именно това — хипотеза с множество пробойни, поддържана от шепа добре запазени зъбни корони.
