Архивното гробище на хипотезите за ранната комуникация
В научната общност отдавна се води тиха война между привържениците на теорията за ранния когнитивен скок и онези, които виждат в тези находки просто страничен продукт на функционалната обработка на материали. Прегледът на сходни артефакти от Южна и Източна Африка, включително класическите материали от пещерата Дийпклуф (Diepkloof Rock Shelter), показва, че орнаментацията се появява периодично, след което изчезва за цели хилядолетия. Ако това беше завършена система за визуална комуникация, тя щеше да остави трайна, непрекъсната диря в стратиграфските слоеве, а не спорадични петна. Архивното гробище е пълно с хипотези, които се срутват в момента, в който радиовъглеродният анализ и седиментологията поставят находките в по-широк климатичен контекст. По време на сухи периоди маркирането на ресурси зачестява, докато при изобилие от вода нуждата от идентификация на подземните складове отпада. Социалната структура явно е реагирала директно на външния натиск, а не на абстрактни естетически търсения.
Пренаписване на границите без излишни илюзии
Стойността на изследването на италианския екип не се състои в това да ни предложи готова приказка за произхода на човешкия дух, а в суровите данни, които трупа. Малките калциеви парчета с размери от едва няколко сантиметра доказват, че технологичният арсенал на палеолитните групи е включвал планиране, координация и пренос на информация отвъд непосредствения гласов контакт. Подобни анализи на трасологични следи, приложени преди това при [изследванията на ранните каменни орудия в Източна Африка], показаха сходна рационалност при избора на суровини. В крайна сметка човешката адаптация винаги е била въпрос на твърда математика на оцеляването: ако един гравиран символ помага на съплеменника ти да открие скрития съд с вода три месеца по-късно, този символ си е платил цената на изрязването. Всичко останало са модерни интерпретации, наслоени върху камък и прах.
