Дълбокият слой почва и затрупаните гиганти
Вторият фундаментален проблем е свързан с почвените слоеве. Много от популярните снимки показват само главите на моаи, стърчащи над зеления склон. Експедицията на Тор Хейердал през 50-те години на миналия век, а по-късно и подробните разкопки на археоложката Джо Ан Ван Тилбърг от University of California, Los Angeles (UCLA), доказаха по категоричен начин, че тези глави имат монолитни торсове, заровени на дълбочина между 4 и 8 метра под повърхността.
При разкопките по гърбовете и ръцете на заровените части са открити ясни петроглифи, изобразяващи плетени рибарски куки, ветроходни канута и колани. Това означава едно: статуите не са били издигнати в изкопани дупки с цел да бъдат покрити до шията. Те са били поставени изправени върху тогавашната нивелирана скална подложка, след което около тях се е натрупал огромен слой земна маса.
Откъде идва този дебел, хомогенен слой кафява почва на остров, който според дендрохронологичните и палиноложките изследвания (като тези на Джон Фленли) е претърпял пълно обезлесяване още преди пристигането на европейците?
Една от хипотезите сочи към интензивна водна и вятърна ерозия след изсичането на палмовите гори от вида Paschalococos disperta. Когато защитният растителен покров изчезва, дъждовете измиват горния слой почва от високите вулканични конуси (Теревака и Пойке) и го депонират в низините и около Рано Рараку. Втората, по-радикална географска версия предполага, че част от този материал е преработена и окислена вулканична пепел от последните вторични изригвания на по-малките шлакови конуси на острова. Подобни кафяви, глинести наноси се наблюдават при изригвания от експлозивен тип, сходни с тези на камчатския вулкан Шивелуч. Независимо кой от двата механизма приемаме, времевият прозорец за натрупването на 6 метра почвен слой над занаятчийските маркировки изисква или колосално времево разстояние, или катастрофално по мащаб събитие.
Каменни стени, лавови тръби и потънали структури
Повечето туристи познават Рапа Нуи само през призмата на моаи и платформите аху. На острова обаче съществуват редица други каменни съоръжения, които рядко влизат в стандартния пътеводител. По южния бряг и около Пуна Пау — кариерата за червен червеникав туф, ползван за прическите пукао — се откриват останки от извити каменни зидове, суха зидария от необработени блокове и подземи входове.
Геоложки факт е, че Великденският остров е с вулканичен произход и целият му подпочвен слой е прорязан от кухини — така наречените лавови тръби. Част от тези естествени тунели са били допълнително укрепвани от местното население с материал, добиван включително от скалните кариери. Входовете са стеснявани с каменни блокове, образувайки замаскирани скривалища или подземни жилища (ана кай танга).
Текстът на някои ранни етнографски записи съдържа неясни предавания за това, че в миналото島-то е било по-голямо, а крайбрежните съоръжения са се простирали по-надолу към днешния шелф. От океанографска гледна точка, по време на последния глациален максимум морското равнище в района е било с десетки метри по-ниско. Дали част от добивания в Рано Рараку материал е бил използван за изграждане на брегови укрепвания, кейове или религиозни платформи, които впоследствие са останали под водата поради бавното слягане на вулканичната платформа или покачването на океана? Окончателни подводни археологически доказателства за това към момента няма, но логистичният баланс между изсечената скала и видимите наземни строежи продължава да оставя сериозен маржин от неотчетени кубични метри.
В крайна сметка теренът на Рапа Нуи предлага сурова реалност: шепа хора, изолирани на хиляди километри от най-близкия континент, работили с базалтови чукове (токи) върху суров туф, докато някакъв вътрешен социален срив или екологична катастрофа не спира работата внезапно. Инструментите са изоставени директно в скалните жлебове, статуите са оставени наполовина изсечени, а кариерата просто е замръзнала във времето.
