Палимпсести, папируси и липсата на радиовъглеродна сигурност
Скептицизмът около тези идентификации често се опира на факта, че самият гранит не подлежи на директно радиовъглеродно датиране. Археолозите разполагат единствено с епиграфски данни – т.нар. относително датиране чрез стила на изписване на йероглифите и слоя на преизписването. Свързването на този фрагмент с конкретно тяло изисква засичане между няколко напълно независими писмени източника.
От една страна, имаме физическото тяло на Рамзес II, намерено през 1881 г. в кеша DB320 в Дейр ел-Бахари. Там мумията лежи в евтин, преработен дървен ковчег от времето на XXI династия, а върху ленените ѝ повиви има надписи с туш, оставени от жреците: документирано е, че тялото е местено поне три пъти заради „поправка на щети“ и спасяване от мародери. От друга страна, имаме фрагмента от Абидос. Топографските и текстовите пробойни в теорията се появяват, когато се запитаме дали този гранитен блок наистина е бил първичният саркофаг от KV7, или е бил част от вторичен проект, започнат още при Мернептах или Сети II.
Противоречието се задълбочава от факта, че в самата гробница KV7 са намерени хиляди фрагменти от алабастър (калцит), което доказва, че вътрешният корпус е бил строшен на място с тежки чукове. Външният гранитен корпус обаче не е могъл да бъде строшен просто така – той е изисквал каменоделски клин и огромни усилия за разделяне на блокове. Не съществуват преки архивни документи, които да казват: „Днес взехме саркофага на Рамзес II за Менхепер“. Имаме само физически следи от палимпсест – повърхност, от която с длето е свален един сантиметър от стария текст, за да се вдълбае новият, като на места са останали непокътнати дълбоките опашки на старите йероглифи.
Аналогичен процес на организирана държавна демонтажна дейност се наблюдава и при изследванията на гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър през 1922 г., където поне един от позлатените ковчези показва следи от преправяне за друг владетел – най-вероятно Сменхкара. Разликата е, че при Рамзес II преизползването се случва два века по-късно, в условията на пълна институционална деградация.
Скритите структури и илюзията за окончателни изводи
Паралелно с откритията в Абидос, геофизичните проучвания около Гиза и Долината на царете, използващи георадар (GPR) и сателитна интерферометрия, продължават да засичат подземни аномалии и кухини. Медийният шум бързо ги обявява за „неизвестни гробници“ или „скрити царски зали“. Суровата физическа реалност обаче изисква внимание: повечето от тези аномалии се оказват природни карстови пукнатини или изоставени строителни шахти от самите египетски каменоделци.
Древноегипетският строителен обект е бил зона на замърсяване, изоставени инструменти, начупен варовик и изоставени опити за копаене, когато скалата се покаже прекалено ронлива. Скептичният прочит на наличните геофизични данни сочи, че преди да се направи сондаж, всяко твърдение за „непокътнати структури на 4500 години“ под пирамидите е чисто хипотетично.
Откриването на гранитния фрагмент от Рамзес II в Абидос всъщност затваря един дълъг методологически цикъл. Той показва, че музейните депозитари и отдавна изкопаните фрагменти крият много повече отговори, отколкото търсенето на нови сензационни аномалии в пустинята. Вечният дом в Древен Египет е съществувал само дотогава, докато държавният апарат е имал ресурси да го охранява и плаща на пазачите. В момента, в който среброто свършва, дори царските саркофази се превръщат в кариера за камък.
Текстът на Тено и екипа му от 2024 г. не променя факта, че Рамзес II е бил велик владетел. Той просто сваля академичния грим от Египетската история и ни оставя пред реалността: цивилизацията, издигнала колосите в Абу Симбел, накрая е била принудена да претопява собствената си история, за да осигури гроб за следващия жрец на опашката.
