Опасности за съвременната подводна инфраструктура
Ефектът на вътрешните вълни отдавна е излязъл от категорията на корабоплавателните куриози и днес представлява реален фактор в оперативното планиране на подводните флотилии. Подводниците функционират именно в зоните на строга термична и солева стратификация (термоклин). Когато един съд с водоизместимост от няколко хиляди тона пресича границата между два слоя с различна плътност, той може внезапно да загуби плаваемост или да изпита неочаквано странично изтласкване.
Вътрешна вълна с височина от 30 или 40 метра, движеща се под повърхността, е в състояние за броени секунди да промени дълбочината на потапяне на подводницата, изхвърляйки я над критичната граница или тласкайки я към опасни дълбочини. Освен това тези вълни генерират специфични акустични смущения, които объркват сонарните системи и правят откриването на обекти изключително сложно.
В по-широк мащаб вътрешните вълни са основен двигател за вертикалното смесване на океанските води. Те пренасят огромни количества топлина, разтворен кислород и биогенни елементи от дълбочинните слоеве към повърхността. Океанът под огледалната си повърхност е динамична система от слоеве с различна кинетика и физика, чието пренебрегване струва скъпо – независимо дали става дума за кораб от XIX век или за съвременна подводна платформа.
