Геологичното наследство на мина „Красногорск“ и хипоксичният пъзел
На няколко километра от Калачи се издигат останките на съветското рудодобивно селище Красногорск. До края на 80-те години там се добива уранова руда за нуждите на ВПК. След ликвидацията на предприятието подземните галерии остават без активна вентилация и водоотлив. С годините шахтите се запълват с подпочвени води, а крепежният дървен материал започва процес на анаеробно гниене. Тъкмо тук държавната комисия, оглавявана от Сергей Лукашенко от Националния ядрен център, търси първопричината. Според официалния доклад разлагането на органична материя в затворено пространство, съчетано с определени метеорологични условия, генерира пресищане с въглероден оксид (CO) и летливи въглеводороди (бензен, толуен). При температурни инверсии тези газови маси излизат на повърхността, измествайки кислорода във въздуха под критичния праг от 19,5%.
Тази конструкция обаче пропада при фундаментална проверка по законите на газовата динамика. За да предизвика бърза загуба на съзнание без класическите продромални симптоми (остро главоболие, гадене, тахикардия), концентрацията на въглероден оксид трябва да превишава 0,4% в обемни проценти. При подобни стойности токсикологичният ефект е еднакво поразителен за всички бозайници. Въпреки това нито едно куче, котка или друг домашен любимец в Калачи не проявява клинична картина на отравяне с карбоксихемоглобин. Нещо повече, лабораторните анализи на гръбначномозъчна течност и кръвни проби от засегнатите жители, взети в първите часове след хоспитализацията, не отчитат очакваните нива на COHb.
Водният хоризонт и химическата хипотеза на университета „Джонс Хопкинс“
Скептицизмът на западната научна общност се засилва след публикациите на епидемиолози от университета „Джонс Хопкинс“ и проф. Байрън Крейп от университета „Назарбаев“. Те насочват изследванията си извън атмосферата — към подпочвените води и подземната инфраструктура. В зоната на Калачи питейната вода се добива от ограничен брой частни кладенци, докато добитъкът се пои от повърхностни водоизточници. Именно в частния кладенец, използван от голяма част от засегнатите домакинства, се подозира наличие на депонирани промишлени отпадъци или разградени органични разтворители.
„Ако причината беше във въздушното пресищане, щеше да има физиологичен афект при домашните животни. Метаболизмът им ре реагира по-бързо на газови токсини от човешкия.“ — Проф. Байрън Крейп, 2020 г.
Възможната причина се търси в термичното разпадане на подземни токсини през зимните месеци, когато водата за битови нужди се подгрява. Тези съединения, поглъщани в малки дози, предизвикват дълбока дисфункция на ретикуларната активационна система в мозъчния ствол без следи от възпалителни процеси или инфекциозен агент. Резултатите от проучването на подземните хидрогеоложки структури в Акмолинска област показват, че тектоничните разсеми около мина „Красногорск“ позволяват миграция на тежки фракции към плитките водоносни хоризонти.
Психосоматични белези и релокация на населението
Епидемията приключи така, както и започна — без ясен научен консенсус, но с твърдо административно решение. През януари 2016 г. регистрирането на нови случаи спря. Държавата отпусна 2 милиарда тенге за преселването на 140 семейства в по-сигурни райони на областта. За останалите жители останаха единствено хроничната мускулна астения, постоянната тревожност и когнитивните нарушения, документирани в последващите медицински прегледи от 2019 г.
Историята на Калачи остава архивирана като случай, при който индустриалното минало на 20-ти век се сблъсква с лимитите на съвременната диагностика. Без значение дали става дума за газови джобове от шахтите или за токсични субстанции във водоносния слой, случаят показва колко лесно техногенните фактори могат да изключат човешката физиология, оставяйки науката без ясни отговори.
