Митът за „маймунския гонг“ е типичен пример за антропоморфно объркване в ранните записки на европейските изследователи. Твърдението, че приматите търсят плодовете в момента на детонацията, противоречи на биологичните факти. Семената са токсични за повечето бозайници. Изключение правят някои видове папагали (като ара), чийто стомашен тракт и навикът да консумират специфични минерални глини по речните брегове неутрализират част от алкалоидите и токсините чрез адсорбция.
Историята на ботаническите изследвания в Южна Америка показва, че Hura crepitans е била използвана и в ранната индустрия. През XIX век изсушените празни черупки от плодовете, благодарение на сплесканата си форма и вътрешни прегради, са използвани като съдове за посипване на пясък върху мастило преди навлизането на попивателната хартия – откъдето идва и едно от историческите названия „sandbox tree“. Това прозаично техническо приложение контрастира рязко с митовете за демоничния произход на растението.
От икономическа гледна точка дървесината се използва в ограничен мащаб за шперплат и дъски, но добивът ѝ изисква специфични протоколи за безопасност: пълно предпазно облекло, маски за дихателните пътища и продължително сушене, за да се разгради латексът. Физическите свойства на дървото не предлагат нищо изключително в сравнение с други неотропични видове, което прави комерсиалния му добив логистично неизгоден в райони без развита инфраструктура.
Целият комплекс от механични шипове, експлозивни капсули и биохимична отровност е резултат от милиони години еволюционен натиск в пренаселената екосистема на тропическата гора, където борбата за светлина и пространство не прощава на нито един биологичен вид.
