Стволовият превключвател и химическият лимит
За да разберат откъде идва енергийният тласък за подобно пренареждане, учените насочват вниманието си към една изключително малка, но критична зона в мозъчния ствол — locus coeruleus (синьото петно). Тази микроскопична структура е основният източник на норепинефрин в централната нервна система. Норепинефринът е невротрансмитерът, който настройва общата чувствителност на кората и определя доколко мозъкът е готов да реагира на външни или вътрешни сигнали. Според събраните fMRI данни, при субектите с висок контрол на вниманието, активността в locus coeruleus се покачва в пълна синхронност с фронтопариеталната мрежа точно когато задачата стане най-тежка.
При хората с лош контрол на вниманието се регистрира десинхронизация. Locus coeruleus или не успява да генерира необходимия сигнален импулс, или активността му се разминава хронологично с нуждите на контролните мрежи в кората. Когато химическият превключвател подава неравномерни сигнали, мозъчната кора не може да поддържа необходимия праг на умствено усилие. Противно на популярните теории, че фокусът е психологическа нагласа, тук виждаме чист биофизичен дефицит в логистиката на невротрансмитерите, който създава пробойни в теорията за универсалната тренируемост на мозъка.
Въпреки категоричността на наблюденията, авторите на изследването поддържат здравословен скептицизъм относно причинно-следствената връзка. Отчетените корелации между моделите на мрежова активност и резултатите от тестовете все още не съставляват окончателно доказателство. За да се потвърди дали тези невронни ритми са пряката причина за концентрацията, или са просто страничен продукт от друг, все още неизвестен метаболитен процес, са необходими последващи експерименти. За момента липсват преки интервенции чрез неинвазивна мозъчна стимулация, които да изключат или активират тези мрежи по избор и да съпоставят резултатите на терен. Дотогава публичното пространство остава пълно с хипотези, докато данните в архивите просто показват една сурова реалност: мозъкът на внимателния човек не работи по-силно, той просто умее да изключва излишното с безупречна структурна дисциплина.
