Празните саркофази и отсъстващата мумия
По време на разкопките под пирамидата изследователите откриват камери с монолитни, перфектно полирани саркофази. Част от тях са намерени запечатани и напълно недокоснати от древни или съвременни иманяри. Логиката на стандартната погребална теория би изисквала вътре да бъдат намерени останките на Аменемхет III.
В действителност саркофазите са напълно празни. Канопите – каменните ритуални съдове, предназначени за съхранение на балсамираните органи – също са намерени празни, без следи от органични остатъци или балсамационни смоли. Единствените намерени погребения са на две от царските съпруги (между които кралица Аат) и малко детско погребение, но самият фараон никога не е бил полаган тук.
Архивни източници и тексти от епохата индиректно потвърждават, че поради масивните конструктивни дефекти и нахлуването на подпочвени води, обектът е бил изоставен като основно място за погребение на владетеля. Аменемхет III е бил принуден да започне нов строеж – пирамидата в Хавара (близо до Ел Фаюм), където в крайна сметка е бил погребан, оставяйки Черната пирамида в Дахшур като празна структура с частично използван некропол за роднини.
Аномалията на базалтовия пирамидион
Най-сериозният пъзел около Черната пирамида обаче не е под земята, а на самия ѝ връх. По време на разкопки в подножието ѝ е открит напълно запазен базалтов пирамидион (връхната част на пирамидата), покрит с фино изрязани йероглифи, релефи и картуши. Днес той се съхранява в Египетския музей в Кайро.
И тук физиката на материалите създава сериозно главоболие на изследователите. Камъкът не показва почти никакви следи от сериозна ерозия. Всеки, който е прекарал поне един сезон на терен в Египет, знае какво прави комбинираното действие на абразивния пустинен пясък, резките температурни амплитуди и вятъра върху повърхността на скалите. Твърд камък като базалта наистина е по-устойчив от варовика, но детайлите на надписите са с толкова остри ръбове, сякаш са излезли от работилницата завчера.
Това отваря два логични извода: или пирамидионът никога не е бил издиган на върха на пирамидата поради конструктивния срив на сградата и е прекарал хилядолетия, закопан и защитен в пясъка, или е бил поставен за съвсем кратко време преди цялата структура да се срути и той да падне, запечатвайки се в меката кална маса под нея. Версията, че е стоял векове наред на 75 метра височина, изложен на пустинните бури, просто не се връзва с физическото състояние на полировката.
Хидроакустични хипотези срещу суровата реалност
В последните десетилетия около Черната пирамида и съседните обекти в Дахшур се натрупа сериозен поток от алтернативни хипотези. Част от тях разглеждат подземната мрежа като сложна хидроакустична инсталация или древна помпа, предназначена да използва движенията на подпочвените води за генериране на резонанс. Привържениците на тази идея посочват асиметрията на проходите, специфичния избор на местоположение в най-ниското ниво на платото и съчетанието от акустично проводими варовикови камери с поглъщащо кално ядро.
Тази хипотеза звучи привлекателно на хартия, но се сблъсква с един основен проблем: структурната устойчивост. Ако една система е проектирана да работи с водни потоци, налягане и флуидни динамики, изграждането на основното ѝ тяло от непечени кални тухли е инженерно самоубийство. Водата и овлажняването са най-големият enemy на сушената глина. Всеки контакт с влага омекотява тухлите и води до незабавно изкривяване на геометричните параметри.
През следващите векове опитите за реставрация или облицоване с допълнителни каменни блокове (за които някои изследователи твърдят, че са извършени през XIII век сл. Хр.) са били по-скоро вторично разграбване на материал. Днес около пирамидата няма останали масивни варовикови блокове от външна облицовка. Ако такива са съществували, те са били отнесени и преизползвани за местни строежи още в античността – съдба, споделила по-голямата част от паметниците в Мемфис и Кайро.
В крайна сметка Черната пирамида в Дахшур остава паметник не на тайнствени изгубени супертехнологии, а на един напълно реален и суров древен икономически и инженерен кризисен момент. Момент, в който империята е направила опит да замени скъпите и бавни каменни технологии с бърза, евтина кална маса, плащайки цената с един от най-големите архитектурни колапси в историята си.
С течение на времето подобни грешки принуждават по-късните строители да изоставят пирамидалната форма изцяло. Но това е история за други архиви и други изкопи.
