Морската екипировка: Водоустойчивост и хигиена в суровия климат
Вълнените тъкани са били гръбнакът на текстилното производство в Скандинавия. Анализът на текстилни фрагменти от Хедебю показва използването на гъста, плътна вълнена прежда, обработвана с животинска мазнина (ланолин) или дървесна смола за постигане на хидрофобни свойства. Носенето на ленен долен слой е било лукс, запазен за по-имотните мореплаватели, докато масовият екипаж е разчитал на груба вълна, която при намокряне със солена вода е ставала изключително тежка и е предизвиквала кожни раздразнения.
Дъбовите сандъци, които са служили едновременно за пейки за гребците и за съхранение на личните вещи, са разполагали с примитивни уплътнения. В находките от Гокстад се виждат сандъци с припокриващи се капаци, проทานрани с катран. Намерените вътре останки от хвойнови клони вероятно са имали бактерицидна функция и са маскирали влажния мирис на гнило, макар че едва ли са спирали мухъла при продължителна бура.
Обувките от телешка или козя кожа с двойни подметки са били пълнени със суха трева или пресована вълна за изолация. Остеолозите често откриват следи от тежък артрит и костни деформации по ходилата на скелетите от викингската епоха – пряко следствие от прекарването на дни наред в мокри кожени ботуши при температури близки до нулата.
По отношение на хигиената, археологическите разкопки в Йорк (Йорвик) и Бирка непрекъснато вадят на повърхността рогови и костни гребени, самобръсначки и ушни лажички. Тоалетните принадлежности са били лична ценност. Сфагнумовият мъх, открит в големи количества при изследването на корабни останки, е ползван заради изключителната си абсорбираща способност и съдържанието на сфагнол – естествен фенолен феномен с антисептични свойства. Той е служил както за превързване на рани, така и за лична хигиена.
За запълване на времето по време на принудителни престои поради лошо време или безветрие, настолната игра hnefatafl е била широко разпространена. Намерените игрални дъски с дупки в квадратчетата и фигури с щифтове ясно показват, че играта е била пригодена да се ползва при люлеене на плавателния съд. Музикалните инструменти – предимно флейти от птичи кости и челюстни арфи – са доказани артефакти, но опитите те да се представят като организиран корабен оркестър са по-скоро художествена измислица, отколкото доказана историческа реалност.
Разглеждането на тези факти показва, че ранносредновековните скандинавски плавания не са били епични разходки, а жестока борба с природните лимити, водена чрез инженерна мисъл, строга дисциплина и висока смъртност. За допълнителна информация относно консервацията на корабокрушения от периода можете да разгледате докладите на Музея на викингските кораби в Роскилде, както и археологическите публикации за разкопките в Гокстад и Осеберг.
