Живачни реки и балистични капани
Около централната могила, където все още почива неотворената гробница на самия Цин Шъ Хуан, витаят хипотези, които изискват внимателна проверка. Твърденията за автоматични арбалети, настроени да застрелят всеки натрапник, се базират отново на текстовете на Съма Цян. От гледна точка на древната балистика и деградацията на органичните материали, сухожилията и сухожилените тетива на подобни механизми отдавна биха изгнили в условията на подпочвените води на Шънси.
Въпреки това, хипотезата за живачните реки получи своето частично потвърждение. Измерванията на почвата около пирамидалната могила, извършени от китайски геофизици чрез сондиране и спектрален анализ, показват необичайно висока концентрация на живак – на места от 20 до 100 пъти над естествения фон. Живакът в онази епоха е получаван чрез дестилация на кинабър (живачен сулфид) и е използван както в търсенето на еликсира на безсмъртието, така и като хидравличен символ на речната система на тогавашната империя. Системата е била запечатана с дебел слой пръст и плочи, превръщайки целия обект в токсичен, херметизиран бункер.
Задълбоченият анализ на трите основни сектора (Изкопи 1, 2 и 3) разкрива строга тактическа подредба. Изкоп №1 съдържа над 6000 фигури, разположени в боен ред: авангард от лекоброени стрелци с лъкове и арбалети, последван от тежка пехота и бойни колесници. Воините са обърнати на изток – посоката, от която е дошла заплахата при обединението на страната и откъдето империята е очаквала евентуални бунтове или отвъдни заговори. Изкоп №3 служи за оперативен щаб – там са намерени фигури на висши офицери, командна колесница и жертвени животински кости, но няма пехотни редици.
Архивни пробойни и липсващото историческо запечатване
Това изглежда логично в рамките на тогавашния държавен култ, но има един сериозен исторически проблем. Непосредствено след смъртта на Цин Шъ Хуан през 210 г. пр.н.е. и последвалата гражданска война, вождът на бунтовниците Сян Ю нахлува във васалните територии на Цин. Според част от източниците, неговите войски са плячкосали част от подземните помещения, отнесли са хиляди бронзови оръжия (които наистина липсват от ръцете на повечето статуи) и са подпалили дървените греди, покриващи траншеите. Срутените тавани са смазали голяма част от керамичната армия, превръщайки я в гигантски пъзел за съвременните реставратори.
Въпросът за окончателната екзекуция на майсторите и работниците, за запечатването на входовете и за уж пълното заличаване на паметта за обекта също съдържа административни противоречия. Архитектурен обект от 56 квадратни километра не може да бъде скрит с простото засаждане на дървета. Той е бил добре известен на местното население векове наред, но постепенно е потънал в интелектуалната мъгла на следващите династии, за да се превърне в обикновен хълм.
Днес Музеят на мавзолея на Цин Шъ Хуан покрива над 190 000 квадратни метра, но едва около един процент от цялата структура е детайлно проучен. Консервативният подход на китайските археолози – спирането на разкопките около основната могила – не е мистичен страх от проклятия, а технологично признание. Без гаранция, че органичните остатъци, боите и металните сплави могат да бъдат запазени от кислородната корозия, всяко ново отваряне на подземните закрити секции е просто унищожение на фактология. Цин Шъ Хуан е построил паметник на своя прагматизъм, а съвременната наука просто чака подходящите инструменти, за да го прочете без романтични илюзии.
