Колективното наказание за висока производителност
Парадоксът на държавно планираната или зле управляваната частна икономика е, че тя систематично наказва ефективните. В плановата икономика на СССР преизпълнението на плана беше опасно, защото на следващия месец държавната комисия просто повишаваше нормите за същото заплащане. В съвременните офиси с погрешно настроени KPI (ключови показатели за ефективност) механизмът е абсолютно същият. Търговски агент, който направи 50 обаждания за два часа, крие този си резултат от колегите и шефовете си, защото знае, че заграждението просто ще бъде вдигнато по-високо. Остатъкът от деня преминава в пасианси и имитация на бурна дейност.
За да се излезе от този капан, са необходими три основни промени в управленското мислене:
- Отказ от култа към умората: Носенето на тухли от един ъгъл на стаята до друг в продължение на 15 часа изразходва огромен ресурс, но няма никаква пазарна стойност. Пазарът плаща за حل на проблем, а не за количество излята пот.
- Възнаграждаване на предсрочното изпълнение: Ако дадена задача е с разчет за три часа, а е свършена за един – служителят трябва да бъде пуснат да си ходи или да получи допълнителен бонус, а не служебно наказание под формата на чужда работа.
- Плащане за експертиза, а не за минути: Когато плащате висока сума за 30-минутна хирургична операция или консултация, вие не купувате тези 30 минути – купувате 15-те години обучение, проби и грешки, които са направили тези 30 минути възможни.
Докато мениджмънтът продължава да вярва, че увеличаването на броя на хората до дадена машина или удължаването на работното време автоматично увеличава печалбата, икономическият резултат ще продължи да напомня статистика от развиваща се страна. Система, която цени процеса пред резултата, е осъдена да произвежда единствено умора.
