Когато се опитате да пренесете няколко десетки мегаджаула енергия, въглеводородният резервоар тежи броени килограми и се пълни за три минути през маркуч. Химическата батерия, за да съхрани същото количество ползотворна работа, изисква стотици килограми масивни клетки, редки метали и инфраструктура, която натоварва локалната мрежа до нейните технологични лимити. Това не означава, че електрическото превозно средство е безперспективно, а че то не предлага онзи смазващ, порядъков скок в оперативната логистика, какъвто предложи бензинът спрямо овеса.
В това архивно гробище от аналогии често се забравя, че технологичната промяна никога не върви по права линия. Днес пазарът не е монопол на два изолирани варианта. В уравнението вече влизат усъвършенстваните хибриди, водородните клетки и синтетичните горива, които се опитват да запазят високата енергийна плътност на течностите, прескачайки тежките акумулаторни блокове.
Докато въпросите около добива на литий, рециклирането на масивни батерии и стабилността на мрежовото захранване остават отворени, двигателите с вътрешно горене ще продължат да държат своя дял в нишите, където престоят струва повече от пазарните субсидии. За разлика от конете, които нямаше как да развият по-висока октанова ефективност, въглеводородните машини все още имат какво да кажат през подобрената термодинамика и новите класове горива.
