Конспиративните теории и архивната реалност
Разбира се, има и пробойни в теорията за пълния прагматизъм, които захранват скептицизма. Защо НАСА не изпрати роувър до местата на кацане от програмата „Аполо“, за да заснеме с висока резолюция изоставените степени на модулите и да приключи спекулациите веднъж завинаги? Финансовият отговор е, че агенцията няма търговски или научен интерес да харчи 500 милиона долара за собствен PR. Политическият отговор обаче загатва за нещо по-дълбоко — институционалният страх, че всяка кадрова грешка, аномалия в предаването или технически дефект по време на такова заснемане би дал нови оръжия в ръцете на критиците.
От друга страна, хипотезата, че марсоходите са заснети в пустинята Атакама или на канадския остров Девон, продължава да циркулира сред определени среди. Тя обаче сблъсква с проблема на радиозасечките. Сигналите от Curiosity и Perseverance се засичат не само от мрежата за далечен космос на НАСА, но и от независими радиолюбители, европейски астрономически обсерватории и китайски проследяващи станции. За да бъде фалшифициран такъв сигнал с правилното Доплерово изместване и телеметрия, трябва да има симулиран предавател в реална орбита около Марс — което технически изисква почти същия ресурс като изпращането на самия марсоход.
Всичко опира до проста сметка за ресурсната ефективност. Марс е динамична планета с пясъчни бури, сезони, воден лед под повърхността и атмосфера, която прави геоложките процеси интересни за търсене на следи от минал живот. Луната е сравнително мъртъв, статичен обект, покрит с абразивен реголит, който бързо унищожава движещите се механизми. Докато изследванията на радиоизотопните източници не предоставят евтин и масов заместител на Плутоний-238, Луната ще остане арена за евтини, краткотрайни соларни опити, а Марс — последната територия за скъпите ядрени лаборатории на човечеството.
