Геодинамичният контекст и фазата на интензивно разширяване
Не бива да се пренебрегва и геоложкият факт, че именно в края на кредата започва интензивното раздалечаване на континенталните плочи и оформянето на съвременните океански басейни. Хипотезата за дегазация на океанската кора през средноокеанските хребети сочат към масивно изпускане на CO₂, редуциращи газове и метанови хидрати.
Ако атмосферата е претърпяла рязко спадане на налягането поради катастрофални процеси или газово изхвърляне, точката на кипене на повърхностните води се измества. Физическото дегазиране и кавитационните процеси във водата имат стерилизиращ ефект върху микроорганизмите, независимо от външната температура. Този фактор обяснява защо бозайниците — малки, с нисък калоричен разход и гъвкав хранителен спектър — успяват да преминат през теснината на измирането, докато високоспециализираните морски и сухоземни гиганти банкрутират еволюционно.
След утаяването на праха световната биосфера не се връща към мезозойското си състояние. Атмосферният състав, налягането и гравитационното равновесие вече са трайно изменени, отваряйки ниша за бозайниците и китоподобните, но при съвсем различни метаболитни и габаритни параметри.
