Инфраструктурни сляпи петна и архивното гробище на данните
Големият проблем пред съвременната геофизика остава острата липса на твърди данни от терена. Западна Антарктида е една от най-труднодостъпните географски зони на планетата, а поддържането на мрежа от GPS станции и сеизмографи върху подвижна ледена покривка с дебелина от хиляди метри е логистичен кошмар, струващ десетки милиони долари.
Повечето използвани геодинамични модели се опират на ограничени сеизмични профили и интерполации. Липсата на достатъчно преки измервания на подземната структура прави прогнозите твърде вариативни. Несигурността в моделите не е признак на некомпетентност, а резултат от физическото ограничение на инструментите – трудната задача да се сондира през няколко километра лед, за да се измери вискозитетът на скалите на 100 километра дълбочина.
Докато климатолозите дискутират глобалните температури, геофизиците се сблъскват с пробойни в теорията за това как земната астеносфера реагира на бързи промени в натоварването. Традиционните изследвания за тектониката на плочите и вертикалните движения, трупани в продължение на десетилетия, разглеждат тези процеси с географски и временни мащаби, които са неприложими за настоящата динамика.
Промяната в морското равнище не е просто абстрактна линия върху графика. Тя е въпрос на тонаж, прехвърляне на маса, гравитационен вектор и пластичност на скалите. Когато тези фактори се комбинират, става ясно, че планетата реагира на промените много по-бързо и нелинейно, отколкото на повечето хора им се иска да вярват.
