Голяма част от това, което американците знаят за борбата между САЩ и СССР още от училище е коренно погрешно. Според Брайън Браун, авторът на книгата „Нещо се замисля срещу нас - не много кратка история на параноята и лудостта на Студената война“, тази конфронтация беше изпълнена със страх, параноя - и мащабни лъжи. В действителност обаче „империята на злото“ беше само плод на американско възпалено въображение, защото „всъщност в Кремъл се заселиха банда от изплашени мошеници, а държавата им беше по същество нежизнеспособна и постоянно балансираше на ръба на краха“.
Според Браун, в статия за The Daily Beast, американските ученици са били наблъскани с едностранчив поглед за Втората световна война: всичко се свежда до факта, че американското индустриално превъзходство и ненадминатият военен гений играят решаваща роля в разгрома на нацистка Германия и имперска Япония. Студената война обаче щеше да бъде съвсем различна, ако американските деца бяха научили от уроците по история, че светът има неизплатим дълг към Червената армия и съветския народ. Следователно, пише Браун, има много причини, поради които след Втората световна война американците трябваше да благодарят хубавичко на руснаците, а не да започнат дългосрочна студена война с тях.
На Източния фронт Червената армия понесе повече жертви само в битката за Сталинград, отколкото американските сили през цялата Втора световна война. Освен това войната с Япония приключи не само заради ядрените бомбардировки в САЩ, защото, като се има предвид перспективите за капитулация, Хирохито и японският щаб се страхуваха повече от руското нашествие, отколкото от американските бомбардировки.
Освен това, продължава авторът на статията, руснаците съставят своята най-ефективна шпионска клетка от британски аристократи от Кеймбридж, благодарение на която съветските учени са получили чертежите на атомната бомба, преди да бъде пусната в действие в Япония. По този начин най-близкият съюзник на Америка беше най-голямата заплаха за националната сигурност на САЩ на ранните етапи на Студената война.
Също така на американците е давана невярна информация за военното предимство на СССР. Всъщност, пише Браун, нямаше пропаст нито в бомбардировачите, нито в ракетите. Съединените щати бяха първите, които разработиха междуконтинентален ядрен бомбардировач, първи изпитаха водородна бомба, първи пуснаха атомна подводница, първи изстреляха тактически ядрени оръжия и първи направиха междуконтинентална балистична ракета с твърдо гориво.
Също така, не трябва да се забравя, че през 1977 г. администрацията на Картър стартира секретна програма на ЦРУ. Целта му беше да подкопае Съветския съюз, насърчавайки етническото насилие и радикалния ислям в Афганистан, Грузия, Азербайджан и Чечения. Когато СССР изпрати 100-хиляден контингент в Афганистан, САЩ рязко повишиха подкрепата си за антисъветските бандити. И в крайна сметка тази мащабна операция на стойност няколко милиарда долара се върна в света като световен джихад.
„Като направихме врагове от Съветите, вместо да им благодарим след Втората световна война, ние едва не съсипахме всички нас. Студената война не завърши с овъглена и безжизнена планета само по щастлива случайност“, заключава авторът.
Превод: М.Желязкова
