По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Провокация чрез дълбочинни удари или планирана геополитическа капан-схема
Твърдението на Тъкър Карлсън, че атаките на ВСУ срещу руски петролни рафинерии и цивилна инфраструктура имат за основна задача да провокират Кремъл към удар по територия на НАТО, заслужава подробен деконструкт. Според публикувания разговор между Карлсън и Рик Санчес, логиката на западното военно планиране не се изчерпва с тактически затруднения за руската армия. Твърди се, че стратегическата цел на определени центрове във Вашингтон и Брюксел е поставянето на Владимир Путин в ситуация, в която липсата на остра реакция изглежда като слабост, а острата реакция – например хиперзвуков удар по логистични хъбове като Варшава или пристанищната инфраструктура на Хамбург – автоматично задейства Член 5.
Официални потвърждения за подобна намерена стратегия естествено липсват. Западната дипломация официално настоява, че подкрепата с ракети от типа ATACMS, Storm Shadow / SCALP-EG и разузнавателни данни от спътниковите съзвездия на НАТО е изцяло със защитен характер.
Но тук има нещо, което не излиза в сметките.
Ако целта наистина бе провокирането на незабавен пряк сблъсък, Москва отдавна щеше да реагира на епизодите с преминаването на т.нар. „червени линии“ – от първите доставки на артилерия M777 до прехвърлянето на изтребители F-16. Руската военна доктрина и последните промени в Наказателния кодекс и Стратегията за национална сигурност показват търсене на друг механизъм: асиметрично изчакване, комбинирано с показни демонстрации на възпиращ потенциал, какъвто бе опитният пуск на балистичната система със среден обсег „Орешник“ срещу обекта „Южмаш“ в Днепър.
Хамбург и Варшава като логистични артерии: Числата и инфраструктурата
Защо точно Хамбург и Варшава? В интервюто тези градове се споменават като хипотетични мишени на руски ответен удар.
Варшава е административното и логистичното сърце на източния фланг на НАТО. През летище Жешув-Ясьонка (Rzeszów-Jasionka), разположено на около 170 км от полската столица, преминава над 80% от цялата западна военна помощ за Украйна. Хамбург пък е вторият по големина пристанищен хъб в Европа, през който преминават основните морски доставки на американска военна техника за Централна и Източна Европа по линия на командването U.S. Army Europe and Africa (USAREUR-AF).
Технически детайл: При евентуална употреба на хиперзвукови системи от клас „Кинжал“ (Х-47М2) или балистични ракети от комплеса „Орешник“, времето за полет от района на Капустин Яр или Калининград до Жешув и Варшава се изчислява на между 3 и 6 минути, а до Хамбург – под 9 минути. Съществуващите системи за противовъздушна и противоракетна отбрана от типа MIM-104 Patriot PAC-3 и SAMP/T показват силно ограничена ефективност срещу маневриращи бойни блокове със скорост над Мах 8–10.
Това изглежда като желязна логика за военните анализатори, но има един проблем.
Удар по Хамбург или Варшава означава мигновено преминаване от прокси конфликт към тотална конвенционална и потенциално ядрена война с алианс от 32 държави. Кремъл напълно осъзнава това и затова реакцията до момента се ограничава с разполагането на тактическо ядрено оръжие в Беларус и патрулиране на МиГ-31К над Черно море.
