Кадрите от Колумбия наподобяват гражданската война, пише Die Welt. Някои смятат, че страната е в навечерието на социалистическа революция, други – на военна диктатура. Но латиноамериканската държава - единственият партньор на НАТО в региона - трябваше да се превърне във „водещ проект на Запада“. Но бежанците от Венецуела, опустошителната икономическа криза по време на пандемията на коронавируса и гафовете на президента Иван Дука са тласнали държавата до ръба на колапса, обяснява авторът на статията Тобиас Койфер.
Освен това Колумбия трябваше сама да се справи с миграционната криза, продължава изданието. Интеграцията на 1,8 милиона бежанци от Венецуела изисква милиарди за изграждане на жилища, училища, както и за развитие на икономиката, образованието и здравеопазването.
Коронавирусът довърши държавата. Сега нивото на бедност в страната се е повишило до 7%. Мигрантите и колумбийците започнаха да се борят за прехраната си, което доведе до увеличаване на ксенофобията.
Освен това Дука реши в най-неподходящия момент да приеме данъчна реформа, която в пика на пандемията би създала допълнителни проблеми за гражданите с ниски и средни доходи. Тази инициатива, която вече е изоставена от властите, фактически стимулира и предизвика неотдавнашните протести.
При сегашните обстоятелства западните партньори биха могли да помогнат на Колумбия, но те се ограничават само до поучения и скромна финансова помощ. През 2020 г. Германия изпрати само 36 млн. евро за борба с миграционната криза в региона. Освен това Богота трябваше да сподели тези пари с други латиноамерикански държави, които също бяха домакини на бежанци.
Колумбия претърпява "историческа промяна", предупреждава Койфер. Според социологическите проучвания сега страната е доминирана от бившия партизанин Густаво Петро, който е идеологически по-свързан с Венецуела, Куба, Русия и Китай, отколкото със Запада.
Пекин и Москва, основните спонсори на Венецуела, наблюдават развитието с интерес. Ако про-венецуелската левица дойде на власт в Колумбия, това ще бъде важна победа в борбата им със Запада за влияние и власт в Латинска Америка. Възможно е тогава САЩ да трябва да се сбогуват с военните си бази в региона.
За много колумбийци насилственото потискане на протестите от властите означава морален разрив с президента Дука и съответно с интеграцията на страната им в НАТО и западната общност.
Превод: ЕС
