Още преди срещата си с Реджеп Ердоган, Владимир Путин беше в добро настроение и имаше основателни причини за това, пише Die Zeit, защото постигна първата си цел: някой, който иска да обсъди Сирия, не трябва да ходи в САЩ или Европа, но в Русия.
Путин стигна до втората си глобална цел по-късно: разговаряйки с репортери преди Ердоган, той обяви, че Русия и Турция са се договорили да поддържат сирийското единство. Според руския президент това решение има съдбовен характер. Според изданието, по това време вече беше ясно, че Турция няма да продължи военната си операция.
Според постигнатите споразумения Турция ще запази територията между градовете Тел Абияд и Рас Ал Айн, а покрай останалата част от сирийско-турската граница ще бъде създадена буферна зона с дълбочина 10 км, която ще бъде патрулирана от руски и турски сили. Освен това Русия обеща да осигури изтеглянето на кюрдските сили от договорената територия, както и от градовете Манбидж и Тел Рифаат в рамките на 150 часа, съобщава изданието.
Според Die Zeit по този начин Москва е успяла да реши два проблема наведнъж: първо, на окупираните територии Турция няма да може да действа единствено по своя преценка. Второ, влиянието на руските сили в Северна Сирия нараства значително, което допринася за по-нататъшното обединение на страната под властта на Башар Асад. Изданието отбелязва, че взаимодействието между Русия, Сирия и Турция никога не е било толкова тясно.
Основната цел на Русия в Сирия беше да поддържа властта на Башар Асад и контрола му над територията на страната, пише изданието. В същото време Москва беше готова да направи отстъпки в ущърб на Асад, ако допринесат за цялостния напредък. Подобна гъвкавост позволи на Русия да увеличи влиянието си, а Владимир Путин - да стане главно действащо лице на сирийския въпрос.
Die Zeit подчертава, че намеренията на Русия не се ограничават до превръщането на Сирия в аванпост на нейното влияние в Близкия изток. На първо място, Путин иска да покаже, че Русия отново се е превърнала в световна сила, способна да действа далеч извън своите граници.
Превод: М.Желязкова
