ИСТЕРИЯТА В ТЕЛ АВИВ: КОГАТО ПОЛИТИЦИТЕ ЗАМЕСТВАТ ФАКТИТЕ С КЛЕТВИ
Реакцията на политическата класа в Израел на филмовия фестивал във Венеция бе светкавична, брутална и лишена от каквито и да е аналитични аргументи. Вместо да адресират техническите данни, представени от собствените им разузнавачи, министрите от кабинета на Бенямин Нетаняху откриха фронт срещу авторите на филма.
Министърът на културата Мики Зохар обяви, че режисьорите Абрахам и Шор извършват „държавна измяна“, и поиска отнемане на гражданството им. Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир – човек с присъди в миналото за подкрепа на терористична организация и подбуждане към расизъм – буквално изкрещя към авторите: „Махайте се при вашите приятели от Хамас!“. Авигдор Либерман, лидер на „Израел Бейтену“ и бивш министър на отбраната, окачестви лентата като „кървава клевета“.
Това е познат прийом. Когато нямаш аргументи срещу доказателствата за систематичното превръщане на жилищни квартали в прах, нападаш вестоносеца.
Но зад политическата кресливост прозира дълбока невроза. Според израелския закон отнемането на гражданство е изключително сложен процес, изискващ съвместното решение на министъра на вътрешните работи, одобрение от правосъдния министър и окончателна санкция от Върховния съд (Багац). Зохар знае това. Политическата декларация обаче не е насочена към правосъдието, а към вътрешната публика, за да симулира безкомпромисност.
Прави впечатление обаче реакцията на армейското командване. Говорителите на ЦАХАЛ не дадоха директно опровержение. Техният отговор съдържаше стандартното клише за „несъгласие с обвиненията“ и критикуваше ползването на анонимни източници, с уговорката, че самоличността на офицерите била „невъзможно да се установи“. В последващо позициониране бе отбелязано дори, че въпросът изисква „подробен и основан на доказателства отговор“.
Защо армията не отрече категорията НАЗА? Защото тя присъства в специализираните ръководства за планиране на удари.
От октомври 2023 г. израелското правителство така и не създаде държавна следствена комисия (Va'adat Hakira), която да разследва оперативния и разузнавателен провал около атаката на Хамас на 7 октомври. И щом държавата блокира разследването за собствената си национална катастрофа, шансовете да анализира правните последици от срутването на десетки хиляди сгради в Хан Юнис или Рафах са равни на нула.
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ РАЗКОЛ: ВЕНЕЦИЯ КАТО ОГЛЕДАЛО НА ЗАПАДНАТА СИЗОФРЕНИЯ
25-минутните овации на крака във Венеция и скандиранията „Свободна Палестина!“ и „Свободен Израел!“ разкриват ценностния разлом в самото западно общество. От една страна са институциите на САЩ и част от европейските правителства, които продължават да захранват Израел с боеприпаси (от 155-мм артилерийски снаряди до авиобоеприпаси GBU-39), а от друга – културните и граждански елити, които вече не могат да спреглътнат цинизма на тази операция.
Авторите на лентата не са палестински пропагандисти. Ювал Абрахам е израелски журналист, а колегата му Басел Адра е палестински активист. Предишният им съвмествен проект „Няма друга земя“ (No Other Land), разкриващ системното прогонване на палестинци от региона Масафер Ята на Западния бряг, спечели награда на фестивала в Берлин и „Оскар“ за най-добър документален филм.
Резултатът от международната популярност на авторите у дома бе предсказуем: домът на Абрахам бе обграден от десни радикали, а Басел Адра бе задържан и пребит от заселници край Хеврон.
И точно тук се появява разминаването в самия Израел. Левият вестник Haaretz и лидери от арабско-израелските формации като Юсеф Джабарин (бивш депутат от „Хадаш“) застанаха зад филма, отбелязвайки, че държавата се опитва да скрие от гражданите си реалността, която целият свят вижда в реално време чрез социалните мрежи.
Дори авторитетното консервативно издание The Jerusalem Post излезе с необичайно остър коментар, настоявайки армията да престане да излива гняв върху режисьорите и вместо това публично да обясни механизмите, по които алгоритмите определят прага на цивилните жертви.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗКОЛ В ИЗРАЕЛ |
+-----------------------------------------------------------------------+
| ОФИЦИАЛНА ВЛАСТ (Нетаняху, Бен-Гвир, Зохар): |
| - Обвинения в "държавна измяна" и антисемитизъм |
| - Заплахи за отнемане на гражданство |
| - Отказ от разследване на изкуствения интелект и щетите |
+-----------------------------------------------------------------------+
| ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ОПИТ И КРИТИЦИ (Haaretz, HaHadash, JPost): |
| - Призив за бързо разкриване на критериите за целенасочване |
| - Признаване на "черното петно" върху военните операции |
| - Внимание към международния изолационизъм |
+-----------------------------------------------------------------------+
Тази криза на легитимността не може да бъде заличена с PR кампании. Когато една военна машина започне да разчита на математически алгоритми, за да определя кога да срути даден жилищен блок, тя губи не просто информационната война. Тя губи правното си основание да се нарича „отбранителна сила“.
Парадоксът е, че колкото повече Тел Авив се опитва да изолира критичните гласове вътре в страната, толкова повече ускорява собствената си международна изолация. Документалистите просто са поставили огледало. А фактът, че управляващите в Израел искат да го строшат, показва само едно: отражението е твърде неоспоримо.
