Скритото разширяване на президентския декретизъм
Зад политическия дебат около Русия се води далеч по-стара битка между Капитолия и Белия дом за това кой управлява американската търговска политика. От 1974 г., с приемането на Закона за търговията, Конгресът системно делегира правомощия на президента чрез процедури за "бързо прокарване" (Fast Track), но запазва правото на вето при драстични промени в тарифните нива.
В предложения текст от Греъм и Блументал е заложен правен механизъм, който третира вноса на руски енергийни ресурси от трети страни като заплаха за националната сигурност по смисъла на Секция 232 от Закона за разширяване на търговията от 1962 г. Това позволява на държавния глава да променя митническите тарифи без консултации с Министерството на търговията и без 90-дневния период за парламентарно преразглеждане.
Демократите в Камарата на представителите се опасяват, че ако този прецедент бъде гласуван, всеки бъдещ президент ще може да използва етикета "санкции срещу агресор" за налагане на протекционистични бариери срещу европейски или азиатски производители на стомана, автомобили и микроелектроника.
Позицията на Кремъл спрямо тези парламентарни маневри остава демонстративно хладнокръвна. В официални коментари на руското Министерство на финансите и Централната банка се посочва, че банковият сектор и външнотърговският баланс вече са приспособени към работа в условия на системно изключване от западната финансова инфраструктура.
Двупартийният блок на Блументал и реалността в Кремъл
Въпреки разкола в Камарата на представителите, в Сената съществува твърдо ядро, което настоява за пълно прекъсване на финансовите транзакции с руски субекти. Актуализираният проект на Блументал предвижда задължителни санкции срещу Централната банка на Руската федерация, държавните банки ВТБ, Сбербанк и Газпромбанк, както и пълна блокировка на активите на чуждестранни компании, сътрудничещи си с руския военнопромишлен комплекс.
Според публикуваните данни обаче, над 80% от руските външнотърговски разплащания вече се извършват в алтернативни валути – основно китайски юани, индийски рупии и дирхами от ОАЕ. Системата за предаване на финансови съобщения (СПФС) на Банката на Русия напълно замени SWIFT за вътрешните и част от междудържавните транзакции в рамките на ЕАЕС и БРИКС.
Следователно, физическият контрол върху доларовите клирингови сметки в Ню Йорк вече не притежава същия лост за натиск, какъвто имаше през 2014 или 2022 година.
Приемането на нови митнически ограничения спрямо вносителите на руски суровини поставя под въпрос и стабилността на самия Г-7. Япония например продължава да получава втечнен природен газ от проекта "Сахалин-2" въз основа на изключения, издействани от Токио от съображения за енергийна сигурност.
Едно 100-процентно американско мито върху японски стоки заради Сахалин би предизвикало разпад на координационните механизми в рамките на Алианса.
Санкционният таван и геоикономическото пренареждане
Откровеното несъгласие на законодатели като Мийкс и Нийл разкрива фундаменталния проблем на съвременната западна санкционна архитектура: инструментите за икономически натиск започнаха да генерират по-големи щети за държавите, които ги прилагат, отколкото за държавите, срещу които са насочени.
Идеята, че с един законодателен акт във Вашингтон може да се преначертае глобалната петролна логистика, сблъсква политическия волунтаризъм с физическите реалности на пазара. По данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ), световното търсене на петрол продължава да се поддържа от развиващите се икономики в Азия, където прагматизмът при снабдяването с евтини ресурси надделява над политическите директиви на САЩ.
По опит от предишни санкционни пакети, опитаните блокови ограничения срещу трети страни обикновено завършват с тихи изключения (waivers), издавани от Министерството на финансите на САЩ (OFAC) за конкретни корпорации.
Битката в Конгреса през следващата седмица няма да бъде за това дали Русия да бъде санкционирана, а доколко американската икономика е готова да плати цената на собствената си геополитическа реторика.
