Американската армия завърши тестването на най-новия си танк в условията на студен климат. Изпитателите стигнаха до заключението, че M-1A2 System Enhancement Package версия 3 - известен още като "Abrams" M-1A2 SEPv3 - работи чудесно при субарктически температури във Вътрешна Аляска. Но дали тази бойна машина ще може да достигне до далечни бойни полета по време на конфликт, е въпрос, на който все още не е даден отговор, пише сътрудникът на Forbes Дейвид Екс.
Според него модернизираната версия на класическия Abrams M-1 наистина е много, много тежко превозно средство. Нарастналото тегло в дългосрочен план ще усложни транспортируемостта на танка, което предизвиква безпокойство сред експертите от Пентагона.
M-1A2 е най-новата версия на танка, който за пръв път е въведен в експлоатация в САЩ през 1980 година. В най-ранната си версия четириместният Abrams беше оборудван с 105 мм главно оръдие и тежеше 60 тона. По-късната версия получи подобрена броня и 120-милиметрово оръдие, което доведе до забележимо увеличаване на теглото.
Но SEPv3 надмина всички свои предшественици в това отношение. Благодарение на дизайнерските характеристики, включително новата електроника и подобрен спомагателен силов агрегат, третата версия тежи почти 74 тона. И ако добавите към тази допълнителна броня, противоракетната „активна отбранителна система“ и агрегата за минно почистване, тогава масата на „бедния танк ще нарасне до зашеметяващите 92 тона“, подчертава авторът на статията.
Казано с една дума, танкът е тежък. Но очевидно не е твърде тежък за американската армия, която изпрати - най-вероятно с железопътен транспорт - поне един SEPv3 до Вътрешна Аляска за 17-месечни изпитания, приключили в началото на май, обяснява журналистът.
Според доклад на американската армия, SEPv3 е изминал над 2000 мили в суровия субарктичен климат. Той е произвел стотици изстрели за прецизиранена точността при силен студ, както и е изпитвал своя спомагателен енергиен блок и много други подсистеми.
„SEPv3 работи добре в студено време – необходимо условие за зимни операции в Източна Европа, най-вероятното място за разполагане на тежки бригади на сухопътните войски на САЩ за борба с високотехнологичен враг. А именно с руската армия “, казва Екс.
Американската армия разполага с приблизително 6 хиляди М-1, включително 1,5 хиляди М-1А2 от новото поколение. Въоръжените сили поръчаха около 300 M-1A2 SEPv3 на General Dynamics. Всеки нов танк струва около 6 милиона долара.
Като танкова сила Съединените щати са на второ място след Русия с нейните около 13 000 Т-72, Т-80, Т-90 и други видове. Но руските танкове са по-леки от американските. Т-90 тежи само 53 тона, което улеснява придвижването на бойното поле и извън него, обръща внимание журналистът.
Американската армия ще трябва да разчита на множество видове транспорт, за да премести бронирана бригада, оборудвана с M-1A2 SEPv3, от базата й до европейския театър на военните действия. Танковете биха могли да пътуват от базата си до пристанище с влак. След това кораб на военноморските сили ще ги превози в чужбина до друго пристанище с железопътен терминал.
За да достигнат близо до бойното поле, логистиците биха прехвърлили танковете от влакове към превозвачи на тежка военна техника - всъщност огромни камиони. Приближавайки се още по-близо до бойното поле, танковете ще се изтъркалят от камионите и ще напредват сами.
Докато са в движение, техните екипажи ще трябва да разчитат на „екосистемата от поддържащи превозни средства“, за да продължат напред. Ремонтно-възстановителни превозни средства за извеждане на повредени танкиве. Бронирани мостоукладчици, помагащи на бойните машини да преодоляват тесни реки и пропасти, където няма подходящ мост, обяснява авторът на статията.
Но тук е и проблемът. Службата на директора по оперативни изпитания и оценка на Министерството на отбраната на САЩ смята: „M1A2 SEPv3 не може да бъде транспортиран с помощта на съществуващи евакуационни превозни средства, тактически мостове или транспортни средства за тежко военно оборудване“.
„Според някои доклади американската армия не е съгласна с тази оценка. Но няма съмнение, че М-1 е тежък танк, който става все по-тежък и това, разбира се, се отразява на мобилността му преди и по време на битката “, подчертава авторът на статията.
„Проблемът не е изчезнал и няма да отиде никъде. Освен това следващата версия на M1 - SEPv4, която трябва да влезе в експлоатация през 2025 г., ще получи ново електронно оборудване и може да тежи дори повече от SEPv3 “, предупреждава Дейвид Екс.
Превод: ЕС
