Смъртта на служител на реда по време на изпълнение на служебния дълг афектира всеки друг полицай, както и всеки, който някога е бил в правоохранителните органи.
Ченгетата не позволяват техните братя и сестри да умират напразно - почитаме ги като се учим от смъртта им и гледаме да направим така, че други да живеят чрез тяхната най-върховна саможертва.
Да благодарим на Бога, че двамата полицай от шерифството в Лос Анджелис, които попаднаха на засада на 12 септември, оцеляха при това коварно нападение.
Същото важи и за двамата полицаи, които бяха простреляни в Луисвил, Кентъки на 23 септември - те също ще се възстановят.
И все пак има някои уроци, които да научим от тези ужасяващи сблъсъци. Уроците не са само за нашите полицаи, а за всички американци.
Заместник-шерифите в Лос Анджелис бяха в колата си, когато са били нападнати и всеки от двамата беше оцелен от множество куршуми. Докато стрелецът е бягал, жената полицай е излязла от патрулната си кола, поискала е помощ по радиото, а после се е погрижила за по-тежките огнестрелни рани на партньора си, за да спаси живота му.
Споменах ли, че също така е била простреляна в челюстта?
Това, което предава по радиото е изненадващо чисто и ясно за някой, който е с пълна с кръв уста и се разкъсва от болка.
Тя е дефиницията на герой. Дори сред ченгетата историята й пердставлява специален вид "непобедимо".
Но има и много други ченгета, които се вписват в това описание. Много геройчна полицейска работа се върши всеки ден в общностите - големи и малки из цялата американска нация.
ОТ друга страна, извършителят е обратното - страхливец. Това е урокът тук - урок в контрасти.
Виждаме още един контраст при този инцидент - контрастът на ценностите. Досега мнозина от нас вече са видели видеокадрите на протестиращите, които се появяват пред болницата, в която двамата зам.-шерифи са транспортирани, за да блокират изходите и входовете и да изразят надеждата си, че служителите на реда ще умрат.
Ранените полицаи са заплашвани с още насилие.
Това показва, че вече няма средно положение. Контрастите са твърде ярки. Можем да застанем на страната на работеща майка, нечия дъщеря и съсед, която е готова да рискува живота си за своята общност и партньора си.
Или да застанем на страната на тези, които се смеят на това, че тя е простреляна и се дави в собствената си кръв, като единственият й грях е, че носи значка и е в синьо.
Изборът е наш, а разликата е кристално ясна.
Ако първият ви импулс е да изгорите града след всяка употреба на полицейска сила, преди каквато и да е информация или оправдание да се появят, значи сте избрали своята страна.
Тези, които са избрали тази страна най-вероятно няма да бъдат разубедени от възгледите си, защото да действаш на чиста емоция ти дава малко пространство за логиката или фактите.
За съжаление, знаем, че тези, които избират гнева пред разума си има присъдружни медии, които са готови да потвърдят отхвърлянето им на тази страна, ценностите й и тези пазители на мира, които прилагат законите й за да поддържат реда.
Другият ни избор е да изберем върховенството на закона и да приемем отговорностите, които се изискват от едно гражданско общество. Можем да останем будни в изискването си правителството да бъде държано отговорно за действията си, но в същото време да подкрепя правоохранителните органи като ключова функция на държавата.
Можем да отхвърлим призивите за орязване на финансите на полицията и дори за забраната й и вместо това да гледаме как да подобрим полицейската работа чрез по-добро обучение и наемане, както и чрез привличането на най-добрите и умните в професията.
Избирането на тази страна изисква да упражним отговорността си към нашите граждани толкова често, колкото прилагаме собствените си права.
И най-сетне, то изисква да сме винаги наясно кой е героят и кой е страхливецът. Трябва да избираме мъдро, но в крайна сметка всички трябва да изберем.
Превод: СМ
