/Поглед.инфо/ На 4 декември Джо Байдън получи нужните гласове на електори за избиране за президент на САЩ. Но как всъщност има намерение да управлява Америка?
В течение на целия си мандат, особено в периода на цялата бъркотия с неговия импийчмънт, а също по време на протестите и погромите от лятото на 2020 г., много анализатори не бяха изоставени от усещането за строга координация и управляемост на разрушителните процеси в Америка. Това чувство особено се засилва в периода на разобличаването на масовите фалшификации на президентските избори.
Сега американските експерти в сферата на политическите технологии стигат до извод, че в центъра на заговора срещу Тръмп влиза ОЗД (Организация за действие - Organizing for Action OFA), създадена от Барак Обама още докато беше президент.
Формирането на сенчестото правителство и сенчеста армия
След края на мандата си Обама не просто остана във Вашингтон. Той, все още президент, със своите съратници задкулисно работи над създаването на това, което всъщност се превръща в правителство в сянка, за да защити своето наследство (в смисъл на взети решения), заплашвано от Тръмп, но и за да саботира администрацията на Тръмп и неговата популярна програма “Америка на първо място”.
Обама от първите дни на победата на Тръмп на изборите се посвети на свалянето на своя приемник. За това сочи растяща планина от доказателства. “Целта на Обама е да свали Тръмп от президентския пост или чрез оставката му, или чрез импийчмънт”, смята близък семеен приятел. Източникът още през 2016 г. съобщава, че Обама ненавижда президента Тръмп и смята президентството му за нелегитимно. “Обама е разтревожен как Тръмп руши неговото наследство - “Обамакеър”, мрежата за социална защита и червеното килимче за бежанците, което той разгърна”, заяви източникът. Обама не иска да оглави опозицията срещу Тръмп, защото е “изтощен и прегорял”. Но главният му съветник Валери Джарет го убеждава, че това е единствения начин да спаси наследството си. Източникът сочи: “Обама не взема решения без нея” и приема новата си роля, оглавявайки кампанията по саботажа на администрацията.
Мишел Обама и Джарет заедно изработиха стратегията по свалянето на Тръмп. Бившата първа дама и Фондация “Обама” имат офиси в имението, както и Джарет.
Обама изпълни техните планове чрез мрежа от леви нетърговски организации начело с “Организация за действие”, която израсна от предизборната му група “Организация за Америка”.
Това даде на разположение на Обама виртуална армия от агитатори и организатори. Федералните данъчни отчети показват, че в ОЗД работят 32 525 доброволци по цялата страна. Още 25 хиляди минават активна подготовка.
ОЗД има повече от 250 офиса по цялата страна. ОЗД е съединена с базата данни на избирателната кампания на Обама от 2012 година, която тя използва, за да сплоти съпротивата срещу Тръмп и да постигне гласуване за кандидатите от Демократическата партия. ОЗД е регистрирана като нетърговска организация в обществена полза, която не е задължена да разкрива донорите си. ОЗД събира стотици милиони долари под формата на подаяния и грантове.
Доброволците от ОЗД са професионално подготвени организатори, които са преминали шестседмична програма за осигуряване в това число и в сферата на агитационната тактика. ОЗД се управлява от бивши длъжностни лица и щатни сътрудници на Обама.
ОЗД планираше да организира 400 митинга в 42 щата още през 2017 година срещу опитите на Тръмп да отмени „Обамакеър“. Обама застана зад протестите срещу Тръмп. Той похвали демонстрациите срещу Тръмп в периода на изборите през 2016 година.
А след изборите той лично събра „войските“ на ОЗД, за да защити наследството си по време на телефонна конференция. „Сега е време за организация, затова не жалете за изборните резултати“, заяви той.
След победата на Тръмп Обама също обеща на активистите от ОЗД, че скоро ще се присъедини към тях в битката. „Помнете, че ще бъда ограничен в това, което ще правя с всички ви, докато не стана отново частно лице, но това не е далеч. Вие ще ме видите в началото на 2017 година и ще бъдем в такова положение, когато ще можем да започнем да готвим всевъзможни забележителни неща“, заяви той.
ОЗД е свързана с радикални групи, финансирани от милиардера Джордж Сорос.
ОЗД организира онлайн-обучения за протестиращи. За това ОЗД разпространи учебно помагало за активистите срещу Тръмп. Помагалото в частност съветва протестиращите да се пръскат по двойки, за да се създаде впечатление, че цялата стая е против позициите на републиканците. В него пише: „Това ще помогне да се усили впечатлението за широк консенсус“. То също подбужда да се „смажат“ враждебните въпроси, при това „здраве да се държи микрофонът“, гръмко да се освирка всеки политик от Републиканската партия. В помагалото за протестиращите се препоръчва да се изпращат видеоматериали в местните и федерални медии: „Нежелателните разговори, снимани на клип, могат да имат разрушителни последици за републиканците, ако бъдат разпространени през социалните мрежи и се използват от местните и националните медии“, пише в ръководството.
Протестиращите още тогава, през 2016-2017 година, също щурмуват районните офиси на републиканците. Конгресменът Дейна Рорабахер от щата Калифорния обвини тълпата активисти срещу Тръмп, че са повалили 71-годишна сътрудница на републиканците в Южна Калифорния, която след това губи съзнание.
Водещият Ръш Лимбо изразява увереност, че зад протестите стоят бившия президент и членовете на Демократическата партия, защото изглеждат твърде организирани и професионални, за да бъдат случайни огнища на широкото народно недоволство. „Обама. Убеден съм че става дума за парите на Джордж Сорос. Те също обсъждат как да използват медиите и демонстрират, че могат да бъдат убедени. Медиите са на ясна страна“, заяви той.
Тръмп още през 2016 година се съгласи, че Обама вероятно стои зад протестите. „Никога не знаеш кой стои зад кулисите. Знаете, вероятно сте прави, може да сте прави, но никога не знаете. Не, аз мисля, че зад това стои президентът Обама, защото зад това стоят, без съмнение, неговите хора. Хедж-фондовете и Холивуд помагат на Обама, затова на негова страна има пари и пропаганда“.
Мартин Армстронг, чиято компания коментира широк кръг въпроси, обяснява, че Обама „съзнателно се опитва да предизвика въстание и самият отклонява Демократическата партия, защото тя не е съгласна с програмата му“.
ОЗД работи с Фондация „Обама“, която се управлява от неговия бивш политически директор и с Националния демократически комитет по преразпределение на избирателните окръзи, или ВДИК, създаден от бившия генерален прокурор при Обама Ерик Холдър, за да прекрои окръга по начин, по-благоприятен за демократите, за да увеличи членовете им в конгреса.
Администрацията на Обама явно шпионира президентската кампания на Тръмп и преходния екип. Сенатор Орин Хач от щата Юта заяви, че е обезпокоен от мащабите на наблюдението, но не е силно изненадан, защото „подозира, че те отдавна имат намерение да го направят“.
В последните дни на президентството на Обама някои официални лица от екипа му в Белия дом се опитват да разпространят по цялото правителство информация за усилията на Русия по проваляне на президентските избори и за възможните връзки между съратниците на президента Доналд Тръмп и руснаците.
Още една мина, заложена от Обама, взривява Майкъл Флин, но истинската цел е Тръмп.
И Сорос, и Обама носят отговорност за подстрекателството към безредиците на расова почва. Сорос финансира, Обама организира и изпълнява инцидентите, нужни за създаване на платформите, нужни за гражданските безредици. Обширната мрежа на организации на Обама от „Организацията за действие" осигурява пешките на улицата и направлява протестите не само в САЩ, но и по целия свят чрез ЧЖИЗ и „Антифа“.
ОСОБЕНО ВАЖНО
Фондацията на Обама написа в „Туитър“ за Джордж Флойд на 17 май 2020 година, примерно осем дни преди смъртта му. Това доказва, че Барак Обама планира инцидента с Флойд, за да разпали расово напрежение чрез протести и безредици.
Визитната картичка, която свързва „Антифа“ и ЧЖИЗ с Обама е желанието им да унищожат всички паметници и статуи, представляващи американските история и наследство, така изтривайки всички следи от миналото на Америка. Тези действия и на двете терористични организации красноречиво посочват, че Барак Обама е техен основател, мениджър и лидер.
Планът за използването на расовите спорове е разработен от Обама с помощта на Валери Джарет на срещите с „Черните животи имат значение“ в Белия дом още през 2015 година.
А през 2008 г. Барак Обама, тогава кандидат-президент казва: „Не можем и занапред да залагаме на нашите въоръжени сили за постигане на поставените цели на националната сигурност. Трябва да имаме граждански сили за национална сигурност – също толкова мощни, също толкова силни и добре финансирани“.
Вашингтонската мрежа за действие на ОЗД и другите леви организации помага да се създаде лъжлива представа, че тези протести са спонтанни действия на разгневени, изплашени млади избиратели, които се борят срещу системата, която те смятат за насочена срещу тях. Всъщност зад тези „протести“ стоят крайно леви организации, които са насочени срещу участниците.
Особено тревожно е партньорството на ОЗД с групировката „Рицари на социализма“, която започва да учи децата да скандират „Убий Тръмп!“, избивайки с бейзболни бухалки снимките на 45-тия президент на САЩ.
“ПОСВЕТЕНО НА ЛУЦИФЕР”
Саул Алински, неговите методи и философия на “организиране на общността” оказват дълбоко влияние върху Барак Обама и Хилари Клинтън, върху формирането на техните личности и мироглед. Това влияние става катастрофално за Америка.
Слабо известната в СССР и Русия книга на Алински “Правила за радикали” е публикувана през 1971 г. и досега има огромно влияние върху много хора в САЩ.
Хилари Клинтън, която също като Алински е родена в Чикаго, пише за него дори дисертация в колежа Уесли. Тя взима интервю от него лично за изследването си. След завършването на дисертацията Алински ѝ предлага работа в своята организация, но тя отказва.
Що се отнася до другия чикагец, Барак Обама, то той непосредствено работи в организациите на Алински чак до смъртта му и води семинари за тактиката и методологията на Алински в самото Чикаго.
Каква е същността на “ученията” на Алински? В основната си книга “Правила за радикали” той представя “тежки” доводи в полза на отказа от морала и етиката като препятствия по пътя към политическия успех.
За Алински, както и за Барак Обама и Хилари Клинтън, моралът и етиката не позволяват на света да бъде такъв, “какъвто трябва да бъде”.
Кому посвещава Алински “Правила за радикали”? На Луцифер!
Като борец за аморалността и отказа от етика, Луцифер е идеален модел на разрушител за активиста Алински.
Фактът, че висшето политическо ръководство на Америка в президентството на Обама е приело този аморален набор тактики за политическа изгода, обяснява много от това, което се случва и продължава да се случва в Америка.
Не е странно, че на президентските избори в САЩ през 2020 година десетки хиляди активисти от организациите на Обама са дълбоко въвлечени в мошеничествата на вота и други противни тактики.
Мнозина американци са чели книгите на Алински и разбират методите му. Това са основополагащите текстове на екзистенциалната съпротива срещу съществуването на САЩ в настоящата им форма.
Проблемът с метода на Алински се заключва в това, че финалът е аморфен. Крайната цел на играта е придобиването на власт, но се говори малко за това какво да се прави с тази власт, веднъж след като се получи. Същността на метода на Алински е разрухата на системата, допускаща неравенство на богатството. Не се обсъжда с какво да се замени тази система, когато бъде изведена от строя. Всъщност борбата за власт е същността на теорията на Алински, а какво да се прави с веднъж получената власт е вече съвсем друга работа.
Само две седмици преди смъртта си през 1972 година Алински дава забележително интервю за “Плейбой”. Макар и интервюто да не е широко известно, то дава дълбоко разбиране на Алински, неговите цели и най-вече за дълбокото му отчуждение от концепциите за приличие, етика и морал.
Дейвид Хоровиц публикува неголяма, но съдържателна брошура за Алински и “Правила за радикали”. Хоровиц разбира това, което мнозина не разбират: Алински е бил нихилист.
Той е проповедник на аморалната политическа агитация, която изглежда като нещо положително, но всъщност е насочена към разрушение.
Всяка организация, която позволява на една група хора да се издига за сметката на други, според Алински, трябва да се свали, дори и ако тези, които се издигат, го правят в резултат на честен, тежък труд и талант. Трябва да се представят няколко цитата от това интервю.
“Отчаянието присъства. Сега трябва да се намесим и да натрием раните с недоволство, да ги тласнем към радикални социални промени. Даваме им възможност да участват в демократическия процес, даваме им начин да осъществят правата си като граждани и да нанесат ответен удар по системата, която ги потъпква, вместо да се поддаваме на апатия. Започваме с конкретни въпроси: данъци, работни места, потребителски проблеми, замърсена околна среда, а след това преминаваме към по-важни въпроси: “замърсяването” в Пентагона, а също в Конгреса и в заседателните зали на големите корпорации. Веднага, след като организирате хората, то те ще се движат от проблем на проблем с крайна цел: власт на народа”.
“Целият живот е война и именно постоянната борба срещу статуквото оживява обществото, стимулира нови ценности и дава на човек нова надежда за прогрес. Самата борба е победа”.
Всъщност това е антиреволюционна концепция. Идеята за борба заради самата борба е морално разложена. Но терминът “извратен” не би смутил нито Алински, защото той е привърженик на отказа от морала. Аморалността е основна за Алински и неговите последователи. Идеологията, оправдаваща отказа от морал и етика е привлекателна за мнозина. “Честност? Що за ла*на!”
“Историята е подобна на щафета от революции. Факлата на идеализма се носи от една група революционери, докато те също не станат част от системата, след това факлата се подхваща и пренася на следващия етап от надпреварата от ново поколение революционери. Цикълът продължава и продължава и според това как ценностите на хуманизма и социалната справедливост, които се отстояват от въстаниците, получават форма, променят се и бавно се внедряват в умовете на всички хора, дори когато техните защитници се колебаят и се поддават на материалистическия упадък на преобладаващото статукво”.
ОПИТЪТ НА МАФИЯТА Е В ОСНОВАТА НА ПРОТЕСТИТЕ
Алински израства в Чикаго в много бедно еврейско семейство в началото на ХХ век. Той пише, че “изоставя навика” към юдаизма в ранна възраст, но винаги казва, че е “евреин”. Виждайки корупцията в Чикаго тогава и статута на герои, които пробваха себе си като Ал Капоне и хората му, Алински си поставя задачата да се свърже с тях. Тогава той не вижда разлика между престъпниците на Капоне и корумпираните градски власти на Чикаго. Той става успешен и надежден помощник на мафията “за две години”. Всъщност влиянието на бандата на Капоне върху Алински е огромно и продължава повече от две години.
“Той ме запозна с Франк Нити, вторият човек след Капоне и фактически контролиращ мафията. Нарекох го професор, а аз му станах студент. Момчетата на Нити ме водиха навсякъде, показваха ми всичките операции на мафията: от заводите за джин, публичните домове и букмейкърските пунктове до законните предприятия, които те започват да завземат. След няколко месеца разбрах как работи Капоне”. Признаването лично от Алински, че Франк Нити, убиец-мафиот”, е негов “професор” е много важна. Поглеждайки назад, може да се предположи, че Алински научава много за натиска и сплашването от своите приятели в чикагската мафия.
СВАЛЯНЕТО НА АМЕРИКАНСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ И ТЕОРИЯТА НА АЛИНСКИ
Отричането на историята е важен компонент от отричането на етиката и морала. Алински пише в посвещението на Луцифер, че историята не трябва да се познава. „Кой трябва да знае къде приключва митологията и започва историята – или кой кой е? „
Без достоверни исторически записи не може да се извлекат уроци от изминалите събития и не може да се има доверие на предишни знания. Резултат от отричането на историята е отказ от обучение, защото на никакви знания, според Алински, вече не може да се вярва. Отричането на способността на хората да получават знания и разбиране от съществуващите източници на информация е компонент на нихилизма.
Това оставя бъдещето открито за радикали и разрушители като Алински, които окончателно са скъсали с миналото.
Така обществените институции, старите институции, на които се градят обществото и морала, стават незаконни и подлежат на разрушаване.
Без познаване на концепцията на Алински трудно могат да се разберат масовите бутания на паметници, тази ненавист към собствената история, която се проявява в Америка (и не само) през 2020 година.
Отказът от морал и етика и приемането на тоталния прагматизъм за постигане на властта са характерни за „радикалния“ Луцифер, толкова уважаван от Алински. За Алински не е важно, че Луцифер е въплъщение на идеята за злото и противостоенето на доброто. Важното е, че Алински смята Луцифер за ефективен. „Влакът винаги идва навреме, когато Сатаната ръководи графика“. Ефективността и успеха са отделни от въпросите за морала и етиката. Успехът е единственият морал за Алински и неговите последователи.
Моралът и етиката нямат ценност за радикалите, които искат да унищожат обществените институции. Алински е мечтател и утопист, който обръща страшния си интелект към разрушаване на конструкциите и изтрива морала от уравнението за оперативни цели. Не може да има място за морал и етика, когато светът трябва да бъде преобразуван в утопия. За Алински и последователите му тази цел превъзхожда дори всяко „висше същество“, а също така и морала и етиката, които може да изхождат от такова същество.
Фактически такъв отказ от приетия морал значи, че всичко върши работа: всяко „действие“ е приемливо, ако разрушава или подкопае „статуквото“ и води до „изменения“. Това е радикалната анти-стабилност заради утопията.
„Философията“ на Алински е невероятно опасна, защото тя издига „борбата“ и „промените“ над човечеството, отделните хора и институциите, които макар и да е възможно да са погрешни (но могат да се подобрят), трябва да бъдат унищожени просто защото са институции. Този антиинтелектуализъм и отричане на контекста и историята води единствено до безкрайна агитация, конфликт и разруха. Това е философията на великия космически вакуум, в който стабилността и качеството се премахват, докато не остане единствено „борбата“.
Утопистите се смятат над морала и етиката, защото не може да има по-голяма цел, от тяхната – създаването на Утопията.
Лесно е да се разбере жестокостта на утопистите спрямо техните противници.
„Отново и отново яркият революционен борец за свобода първи разрушава правата и дори животите на следващото поколение въстаници. Но да се признае това не е повод за отчаяние. Целият живот е война и именно постоянната борба срещу статуквото оживява обществото, стимулира нови ценности и дава на човек нова надежда за краен прогрес“.
Какво следва?
Живеем във време на безпрецедентни вътрешни сътресения, при това не такива, предизвикани от обстоятелствата или международните конфликти, а защото постмодернисткото ръководство на САЩ, намиращо се под влиянието на Алински, смята, че конфликтът и борбата са път към еволюцията на човечеството.
Да се смята в тази ситуация, че смяната на Тръмп с Байдън не променя нищо в световната ситуация е самоизмама. Ако марионетката Байдън бъде ръководена от група сатанисти начело с Обама, то и на Русия, и на света им предстоят времена, може би на най-тежките изпитания от Втората световна война насам.