Аритметиката на глобалното мнозинство и нейните скрити дефицити
Отдръпването от западните пазари доведе до естествен залог върху държавите извън евроатлантическия блок. Групата БРИКС вече формира значителен дял от световния брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност. Търговските потоци от руски суров петрол, въглища и минерални торове бяха пренасочени към пристанищата на Индия и Китай. Това е сурова аритметика за оцеляване при санкционен натиск, която работи благодарение на физическата капацитетна способност на танкерния флот и тръбопроводите.
Но тук съществува сериозна пробойна в теорията за новия блок. Въпросното „глобално мнозинство“ е дефинирано изцяло негативно – чрез това, което НЕ е направило. Делхи, Пекин или Бразилия не са наложили пълно търговско ембарго, не защото участват в общ идеологически проект, а защото получават евтиния суровинен ресурс с отстъпка в цената. Всеки опит това въздържание да бъде превърнато в твърд военно-политически съюз ще срещне съпротива. Когато Ню Делхи купува евтин петрол, той защитава собствения си вътрешен пазар и инфлация, а не подкрепя концепции за нов световен ред.
Днешната промяна в реториката е опит за опаковане на сложните реалности в мобилизиращ език. Сдържаността е преименувана на гняв, прагматичният купувач е обявен за съюзник, а техническите грешки от минали срещи се представят като исторически уроци. Това е стандартен подход за всяка дипломатическа школа, която е принудена да действа в условията на ограничен ресурс и продължително противопоставяне.
