Може би паралелът със случващото се на североизток - кръвопролитията в Украйна ще проясни мисълта на много наши сънародници. Дано прогледнат и видят реалната жестока действителност такава, каквато е, а не такава, каквато ни я представят медиите.
Защото ситуацията между Република северна Македония и България все повече напомня ситуацията в Украйна и Русия, макар и в много по-малък мащаб.
Много българи все още не разбират защо Русия нападна Украйна...особено по-младите. Те осъждат военната агресия срещу "независима Украйна" и срещу украинския народ.
Също достатъчно много хора у нас не разбират спора между България и т.нар. "Република Северна Македония".
И в двата случая се сблъскваме не само с незнание на историята, а преди всичко с резултатите на една многогодишна пропаганда, чиито команден пункт не е нито у нас, нито в Македония или Украйна. Именно тази пропаганда доведе до абсолютно неадекватното разбирането на ситуациите и в Украйна и в Македония.
За какво иде реч? Защо голяма част от днешните жители на Украйна ненавиждат Русия и руснаците, а голяма част от жителите на Македония мразят България и българите?
За да постигнат това и в Украйна и в Македония ръководствата (управлявани от външни сили, разбира се) прибягнаха до прастария метод за вменяване у населението на някакво измислено расово и етническо превъзходство над съседните народи, с цел уж консолидация и себедоказване.
Няма кой знае какво значение, че македонизмът е измислен и толериран от Сърбия, а украинския национализъм - от запада, напоследък - от Великобритания и САЩ.
И в двата случая става дума за едно и също - за да се създаде и консолидира несъществуваща нация и тя да се обяви за нещо повече от съседите.
По подобен начин Хитлер консолидира германците, като им вмени, че са арийци - свръхчовеци, призвани да командват останалите подхора. По подобен начин работи от векове и англосаксонската пропаганда. И двете черпят опит от евреите, които се обявяват за богоизбран народ още в древността.
Така стана и с най- големите врагове на Украйна и Македония - съответно Русия и България. Украинците трябваше да се обявят за нещо повече от руснаците, а македонците - от българите. И в двата случая идеше реч за най-безскрупулна кражба на историята на съседите.
Бил съм в Украйна доста пъти. За първи път в 1980, а за последен - в 2009. Бил съм в почти цяла източна Украйна - Донецк, Мариупол (Жданов), Одеса, Харков, Запорожие, Полтава, Днепропетровск... Никога и никъде преди 1992 там не съм чул лоша дума за Русия. Никога и никъде в тези райони не съм чул някой да говори на украински език. Масата жители с нищо не се различаваха от руснаците нито се смятаха за нещо различно. Пътуването с влак от Киев до Москва, като изключим разстоянието, даваше подобно усещане като пътуването между София и Варна.
Редно е да се знае, че Източна Украйна е в рамките на Руската империя и после на СССР от далечната 1654 год.
Бил съм и в западна Украйна. Там е малко по-различно. Тези земи дълги години са били част от Полша, Хабсбургската империя, че дори и от Румъния. Едва в 1939 год. стават част от СССР. Там винаги са живяли няколко народности и значителна част от хората се определят за украинци и говорят украински език.
Самото понятие "Украйна" е полски топоним и идва от "у края" на държавата им.
Едва от 1991 съществува независима държава Украйна в сегашните и граници, каквато никога преди не е имало, тъй като Украинската ССР беше част от СССР.
В последните години и особено след 2014 год. ситуацията коренно се промени. Украйна тръгна по пътя на създаване на нова собствена идентичност, базирана до голяма степен на крайния национализъм, на измислена история и на реабилитирането на спорни личности като Степан Бандера.
Мощната пропагандна кампания през тези години преформатира съзнанието на милиони украинци, като най-главното беше да мразят Русия. Така дори роднини започнаха да се ненавиждат помежду си.
В учебните програми се наложи тезата, че Украйна е истинската РУСЬ - една от люлките на европейската цивилизация, а Русия е някаква "московия", азиатска безкултурна деспотия, създадена от татаро-монголи, присвоила си украинската история.
Според съвременното киевско образование Украйна и украинците от самото създаване на Киевска Рус били „европейска държава“ и „европейски народ“. След краха си в края на XII и началото на XIII век тази държава не се превъплатила в Московското княжество на североизток, а в галицко-волинското на запад и после се "сляла" с Великото литовско княжество и с Жеч Посполита.
Неминуемо тази политика доведе до преформатиране на съзнанието на милиони, особено сред по-младите. Руският език беше ограничен, започна преподаване на различна от досегашната история, а любимата реплика към всеки, който симпатизираше на Русия беше "чемодан- вокзал - Москва". Стигна се и до изстъпления като изгарянето живи на хора в Одеса. Русофобията стана национална доктрина.
Русия нямаше как да не отговори на това и в 2014 последваха анексирането на Крим и продължилата 8 години война с отделилите се рускоговорящи региони Донецк и Луганск (Ворошиловград).
Зад цялата тази "пълна промяна" видимо стояха западни интереси и беше осъществена със западна намеса. Украйна трябваше да стане най-големия "трън в петата" на Русия - отколешния геополитически враг на англосаксонските кандидати за глобални господари. В края на краищата това доведе и до настоящата война.
Сега да се приберем на балканите и да погледнем на югозапад от България.
Бил съм и в Македония доста пъти. Имам много приятели там и, надявам се, обективен поглед върху обществените процеси край Вардара.
Република Северна Македония получи независимост от разпаднала се Югославия също в 1991. Също като Украйна тя никога не е била независима държава, ако не броим елинската древна Македония чиято история приключва в много далечната 168 год. пр.Хр. Древната държава, обаче няма съвсем нищо общо с днешната РСМ. Все едно да сравняваме днешен Египет с древен Египет.
Също като Украйна в Македония живеят няколко големи и няколко по-малки народа, като най-многобройни са българите.
За разлика от Украйна, където все пак има хора, приемащи себе си за украинци и говорещи украински език, по тези земи "македонската народност" и македонския език бяха измислени и наложени едва след 1945 год. Македонските българи, с цената на реки от кръв и тонове мастило, бяха преформатирани в нов народ - македонци.
И там като в Украйна бяха измислена нова история, базирана на далечното минало. Край Вардар се обявиха за наследници на древно-македонската държава на Филип и Александър. Жителите на днешната Република Северна Македония, според техните историци, били наследници на "антични македонци" и митичния герой "Македон", които били претопени от славянски племена през 5-8 век, но успели да им предадат своята висока култура. Така тези славяни станали "македонски".
Според учебниците в Скопие глаголицата е дело на Светите братя Кирил и Методий, за да "християнизират по-лесно македонските славяни около Солун", а Свети Климент Охридски е представен като говорещ на "старославянски" и основоположник на "македонската църква".
В македонските учебници пише също, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия. Той, заедно с братята си - Давид, Аарон и Мойсей, вдига въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърля я и създава македонско царство.
В държавата на Самуил се пишело на "македонски славянски език".
Според тази "наука" днешните македонци били (също като украинците) сред създателите на европейската цивилизация. Обаче, не щеш ли, от изток дошли варварите от турко-татарски произход, наричащи се българи. Тези безпросветни диваци откраднали историята на великите македонци и ги тормозели и до ден днешен, защото българите априори са варвари, убийци, шовинисти, фашисти и т.н.
И при все и бутафорните акции в Скопие, с елински палати от гипсокартон и статуи на кой ли не, да предизвикват подигравателна усмивка у всеки средно интелигентен човек, много македонски граждани повярваха в "древния си велик произход".
Главното е, че и там като в Украйна всичко беше базирано на омраза - този път към България и българите.
И в Македония, както и в Украйна към Русия, всяка пробългарска проява беше наказвана. И в Македония, както и в Украйна спрямо всичко руско, българското беше гонено или унищожавано.
В резултат на двете операции по преформатиране днес имаме идентична ситуация - и в Украйна и в Македония първи братовчеди се ненавиждат, отрича се общото минало, милиони живеят хранени с омраза. Касапницата в Донбас е крещящо доказателство докъде може да доведе промиването на мозъци.
Тя ни показва и друго - братоубийствена война днес се предизвиква лесно.
Събитията в Украйна трябва да ни напомнят, че подобен конфликт може и да почука на нашата врата…не дай Бог. Не са решили - не са ни сбили. Примери в историята има предостатъчно. Не знаем какви планове кроят господарите на хаоса, не знаем какви сценарии пишат в стотиците тинк танкове на великите сили. От историята обаче знаем, че "divide et impera" - разделяй и владей, винаги е бил любим похват на големите геополитически играчи.
В този смисъл е добре да си спомним и една друга латинска мъдрост - Si vis pacem, para bellum ( Ако искаш мир, готви се за война).
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
