Зеф Мази изтъкна, че Албания е сериозно фокусирана върху реформите, изисквани от ЕС, благодари за подкрепата на българската държава и заяви желанието страната му да почерпи от българския опит. Основният въпрос, който поставя Албания, е докога може да продължи процесът на отлагане започването на преговори. Главният преговарящ подчерта, че подкрепата за еврочленство сред албанските граждани е 92% и всяко следващо забавяне ще доведе до изтощение. Албания очаква ясна перспектива и се надява на Европейския съвет през юни да я получи.
Вицепрезидентът Йотова и Зеф Мази изразиха общата позиция, че Европейският съюз не може да бъде силен глобален играч без страните от Западните Балкани. „Липсваше широка дискусия в страните членки за промени в присъединителния процес“, подчертаха още Илияна Йотова и Зеф Мази.
Вицепрезидентът отбеляза приноса на България, която в своето председателство на Съвета на ЕС върна и наложи в европейския дневен ред темата за Западните Балкани. Илияна Йотова и Зеф Мази изразиха надежда, че след отстъплението от нея Словения като следващ председател отново ще я постави сред своите приоритети.
Тема на разговора бяха и двустранните отношения между България и Република Северна Македония. Вицепрезидентът подчерта категоричната българска позиция, заявена с приетата от Народното събрание декларация. Илияна Йотова е убедена, че преговорите трябва да се водят, като се отчитат историческите факти, но и с поглед напред – да се спазват правата на хората с български произход в Северна Македония, да се прекрати езикът на омразата, недопустим за 21 век. Единодушна беше позицията, че проблемите трябва да се решават чрез преговори между двете страни, а не чрез европейски посредници. Изтъкнати бяха позитивните сигнали, изпратени от съвместното посещение в Рим на президентите на България и Северна Македония Румен Радев и Стево Пендаровски.
Правата на българското национално малцинство в Албания също бяха обсъдени на срещата на „Дондуков“ 2. Зеф Мази увери вицепрезидента, че предстои скорошно одобрение на останалите 4 от общо 12 подзаконови акта от вторичното законодателство на приетия през 2017 г. Закон за защита на националните малцинства, в това число и българското.
