Реализъм или политически натиск за още бюджет?
Бившият министър Бен Уолъс заяви, че при възникване на реална криза в далечни води, Лондон ще бъде принуден незабавно да търси съдействие от съюзниците си — визирайки най-вече САЩ и Япония.
Тук обаче възниква сериозно съмнение относно истинските подбуди за тази медийна кампания. В Уайтхол подобни изтичания на информация в The Telegraph рядко са случайни. В момента в Лондон текат преговори за новия военен бюджет. Заявяването, че „корабите ни са неохраняеми“, е класически инструмент на военноморското лоби да изстиска допълнителни милиарди за програмите за новите фрегати Type 26 и Type 31.
Освен това, юридическият механизъм за застраховане на морски товари (базиран предимно в Lloyd’s of London) вече реагира. Ако даден маршрут бъде обявен за „рисков“ поради липса на военноморско покритие, застрахователните премии за британските кораби скачат с пъти. И икономическата щета настъпва още преди да е произведен и един изстрел.
Дали Вашингтон би изпратил свои разрушители да ескортират британски търговски кораби в Охотско или Южнокитайско море? На хартия — да, по силата на член 5 или двустранни споразумения. На практика обаче САЩ сами изпитват недостиг на корабостроителни мощности и са претоварени в Близкия изток и Тайванския проток.
Нещо в тази сметка не излиза. Британската дипломация продължава да поддържа твърда линия спрямо Москва и да налага санкции върху т.н. „сенчест флот“, но военният механизъм, който трябва да подсигури тази политика, изглежда разглобен на части. Границата между геополитическа позиция и реална военна мощ в случая изглежда прекалено широка.
