Логистика на надзора в пустинния каньон
Когато Ехнатон изоставя Тива и загражда с гранични стели новата си столица Ахетатон, той създава не просто религиозен център, а сграда с висока степен на вътрешна сигурност. Контролът върху изграждането на гробниците в Източния планински масив е изисквал постоянна физическа охрана. В този контекст така нареченото Каменно селище (Stone Village) – изолирана общност извън главната градска част, функционира като контролно-пропускателен пункт и гарнизон за пазачите, бдящи над достъпа до кариерите и долините на некропола.
Именно в тази сурова пустинна среда, сред остатъците от скромни каменни жилища, е открит артефактът: куха фаланга от говедо с надлъжно пробит отвор. Използването на кости от добитък за бързо изработване на ежедневни инструменти не е новост, но прецизността на пробиването доскоро повдигаше въпроси относно крайната му цел.
Акустика, дигитална микроскопия и отхвърлени хипотези
В научните среди първоначално съществуваше известен скептицизъм. Често нестандартните предмети с единични отвори автоматично биват класифицирани като детски играчки, амулети или неуспешни опити за изработка на музикални инструменти. За да се прекрати тази интелектуална мъгла, изследователите приложиха дигитална микроскопия и макрофотография, комбинирани с микротрасеологичен анализ.
Резултатите показват, че вътрешните повърхности на отвора носят специфични следи от ротационно пробиване с твърд инструмент, а краищата са изгладени от контакт с човешка кожа и устни. Морфологично предметът е напълно непригоден за музикално изпълнение – той не притежава пръстови отвори (тонаторни дупки) и произвежда един-единствен, фиксиран, висок честотен звук при вдухване на въздух.
Физическият опит потвърждава, че костта акустично генерира срязващ тон с висока децибелна стойност, който се пробива лесно през естествения шум на каменните кариери и пустинния вятър. Хипотезата за контейнер или статуетка отпада, тъй като обектът няма дъно, а следите от термити по единия край показва, че предметът е бил изоставен в суха среда скоро след спирането на употребата му.
Тезата, че става дума за елемент от ловно оборудване, също среща пробойни в теорията. В района на Амарна ловуването не е било основно препитание за населението на това селище, докато патрулните опити за възспиране на грабежи и нерегламентиран достъп са писмено документирани в папирусни източници от епохата на Рамесидите.
