Архивно гробище и въпросът за полицейския апарат
Историята на Египет обикновено разчита на монументални надписи, където фараоните се изобразяват като единствени гаранти на реда. Но археологическата реалност на терен разкрива административните детайли. Използването на подобни сигнални устройства показва наличието на строго координирана иерархия.
Наличието на точно една такава свирка в сграда, служила вероятно за караулно помещение или място за почивка на стражите, предполага, че тя е била част от зачисленото оборудване на определен пост. Когато даден работник или външен човек е опитвал да премине границите на охранявания периметър без съответния рабуш или писмено разрешение, инструментът е позволявал мигновена сигнализация към съседните постове, разположени по билото на хълмовете.
Сравнителният анализ със сходни открития в Дейр ел-Медина показва, че контролът върху майсторите и каменоделците е бил систематичен. Докато в Тива стражата "меджаи" е използвала викачи и писмени доклади до везира, в Амарна – град, изграден набързо и подпомогнат от засилена параноя спрямо старите религиозни елити – логистиката на сигурността е била сведена до максимално опростени и устойчиви на терен решения.
Пробитата кост от говедо е материално доказателство за това как древният държавен апарат е решавал проблема с комуникацията на разстояние без наличието на сложна технология. Сградите на Амарна може и да са били срутени бързо след смъртта на Ехнатон, но органичната материя, съхранена в сухия пясък, продължава да подава съвсем ясни фактологични сигнали.
