Америка страхотно се обогатява от Първата световна война. Преди нея САЩ са най-големият международен длъжник в света по частен (корпоративен) дълг. И пет години по-късно Америка става най-големият нетен кредитор в света. Създадена няколко месеца преди войната, Централната банка на САЩ (Федералният резерв) започва активно да емитира американския долар, който заменя британския паунд, бившият монополист във валутния свят. Америка се превръща в еталон за проспериращо общество, а разрушена и гладна Европа гледа към нея като на недостижима мечта.
Основните иновации в САЩ се случват в света на финансите. Фондовият пазар се развива с бързи темпове. Икономиката се подхранва активно от заеми, издадени от банки, които са членове на ФР. Значителна част от парите в заема в крайна сметка се озовават на фондовия пазар. Америка се превръща в гигантско казино. Всички играят. Първо, банките, които в допълнение към кредитирането, започват да се занимават с „инвестиции“, тоест закупуване на ценни книжа. Второ, корпоративните клиенти на банките, като само част от техните заемите са насочени към развитието на производството и чиято нарастваща част се използва за инвестиции в ценни книжа. Трето, физическите лица. От 120 милиона пълнолетни американци, 30 милиона играя с акции (те дори не играят, а ги купуват безогледно глупаво). Един милион и половина са ангажирани в играта „професионално“, откривайки сметки в брокерски фирми. Милиони американци престават да се интересуват от заплатите си, за тях на първо място идва закупуването на ценни книжа, които стават все по-скъпи. Личният доход (заплата) играе спомагателна роля при покупката на ценни книжа, тя се осъществява главно чрез заеми. Особеността на заемите е, че те трябва да се върнат при първото искане на кредитора (при повикване). Банките обаче не отправят подобни искания и длъжниците започват да забравят за естеството на задълженията си.
В социалната психология съществува концепцията за „колективно безумие“. Един пример за такава ярост в новата история е Третият райх. Но мисля, че "ревящото десетилетие" в Америка е не по-малко ярък пример за масов бяс. Собствениците на пари, основните акционери на Федералния резерв на САЩ, предизвикват този бяс. Това става чрез медиите, киното (Холивуд), системата на висшето образование - с помощта на парите, с които Федералният резерв подхранва страстите на играчите на финансовите пазари.
Прави впечатление, че Америка след Първата световна война се оказва единствената страна, в която е запазен златен стандарт, което означава, че Централната банка не може да издава повече пари, отколкото има злато в своите резерви. При такъв златен стандарт не може да има „количествено облекчаване“ (каквото Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Япония и другите централни банки практикуват днес).
Така през 20-те години паричното предлагане в САЩ, създадено от Федералния резерв, нараства с 60%. Такова увеличение на златните резерви в Америка е невъзможно. Впоследствие собствениците на парите постепенно отслабват ефекта на „златната спирачка“, тоест намаляват процента на покритие на паричните емисии с благороден метал. Особено много пари влизат в обращение през 1927 г., когато има някои признаци на рецесия в икономиката на САЩ и ФР първо се опитва да използва увеличението на паричните емисии за контрол на икономическия цикъл. Тогава се получава. Американската икономика се изкачва от ямата и продължава да расте.
В създаването на паричното предлагане в Америка участваха не само федералните резервни банки (те са дванадесет). По-голямата част от парите са родени в частни банки, които създават пари от въздуха (нови безналични пари се раждат, когато банката издава заеми). Въпреки че името на Федералния резерв на САЩ съдържа думата „резерв“, складирането на задълженията на частните банки, включени във Федералния резерв, е символично. Когато през 1913 г. в Конгреса е приет Законът за Федералния резерв, лобистите призовават ФР да бъде надежден гарант, който може да предотврати банкови кризи. Това е лъжа, тъй като такава гаранция можеше да се даде със 100% резерв, но всъщност е едва няколко процента. Поради тези виртуални (всъщност - фалшиви) пари, на американския финансов пазар се появява този бяс в САЩ.
Либералната парична политика на Федералния резерв се изразява не само в увеличаване на масата на доларовите банкноти и насърчаване на частните банки да увеличат броя на фалшивите пари, но и в намаляване на дисконтовия процент на централната банка на САЩ. Тогавашната дисконтова ставка е аналог на съвременния основен лихвен процент. Дисконтовата ставка от 6,5% през 1921 г. е намалена до 4% в началото на 1927 година. А през август същата година тя е понижена с още 0.5 процентни пункта до 3.5%.
Най-удивителното е, че не само милионите обикновени американци, които фанатично посвещават живота си на хазарта на фондовата борса, стават жертви на масовия бяс в „ревящото десетилетие“. Масовата психоза не пощадява американските президенти, министри, висши държавни служители, представителите на икономическата наука, големия бизнес и пр. Те не виждат признаците на предстоящата катастрофа и не спират паричната и обменната вакханалия. Напротив, някои от представителите на този „елит“ дълбокомислено казват, че Америка навлиза в епоха на развитие без кризи и „вечен просперитет“.
Много интелектуалци и политици от Стария свят завистливо гледат на Новия свят и го смятат за стандарта, от който Европа трябва да вземе пример. Поглеждайки към Америка, известният английски икономист Джон Мейнард Кейнс през 1927 г. казва: „Няма да има повече сривове в наше време“.
Голяма част от "ревящото десетилетие" идва по времето на тридесетия президент на САЩ Джон Калвин Кулидж (1923-1929). Именно при него се появява терминът "просперитет", който накратко определи американския социално-икономически модел като еталон на "земен рай". На 4 декември 1928 г. Кулидж казва с дълбоко чувство на удовлетворение: „Никога преди пред Конгреса на Съединените щати, събрал се да разгледа положението в страната, не се е разкривала такава приятна картина, както днес. Във вътрешните работи виждаме мир и удовлетворение и най-дългия период на просперитет в историята. В международните отношения - мир и добронамереност на базата на взаимното разбиране. “ Напускайки Белия дом, Кулидж казва: "Страната може да гледа със задоволство в настоящето и с оптимизъм в бъдещето."
Не по-малко оптимистичен е новият президент Хърбърт Хувър, който печели изборите през 1928 г. По време на кампанията си той обещава автомобил на всяко американско семейство. Хувър „вижда бъдещето на Америка като империя от нов тип, икономическа световна империя, създадена на основата на напреднал бизнес, свързана с търговските облигации и кредит, проникваща във всички държави, завладяващи всички останали“.
През лятото на 1929 г. в реалния сектор на американската икономика се наблюдава спад в производството в редица индустрии. И най-изненадващото - никой не му обръща внимание. Всички са фокусирани върху фондовите борси, където възходящата тенденция продължава.
За един от основните икономически гурута на Америка по това време се смята професорът от Йейлския университет, авторитетът по теорията на парите, Ървинг Фишър (1867-1947). Днес той е в списъка на „100 най-изявени икономисти в света“. Така в интервю за „Ню Йорк Таймс“ от 5 септември 1929 г. той замислено казва: „Възможно е котировките на ценни книжа да намалеят, но няма да има катастрофа.“ Въпреки това се случва катастрофа.
Вълнението на фондовите борси може да се забележи няколко дни преди „Черния четвъртък“, някои акции забележимо падат, но участниците в борсовата игра смятат, че властите няма да допуснат по-сериозни сривове. Има сляпо убеждение, че ФР и Министерството на финансите на САЩ ще могат да нормализират фондовия пазар. Банкерът Чарлз Мичъл обявява на 22 октомври, че „пазарът е напълно здрав“, признавайки обаче, че "спадът на цените на акциите е отишъл твърде далеч". Мичъл е повторен от И. Фишър, който казва , че борсата „технически се изчиства“ от небалансирани инвеститори и че това само ще „излекува“ пазара. Заклинанията на банкера и професора дават психотерапевтичен ефект: в края на деня на 22 октомври има леко увеличение на индексите на акциите.
Дори сривът на борсата в „Черния четвъртък“ не спасява представителите на американския елит от вярата, че облакът ще премине и просперитетът ще продължи. Ден след „Черния четвъртък“ президентът Хувър разговаря с хората, казвайки, че има „техническа неизправност“ на борсата, но „икономиката на страната се крепи на солидна основа“.
До края на 1929 г. мнозина в Америка продължават да вярват, че спадът на фондовата борса ще приключи скоро и ще започне възходящата тенденция. На 14 ноември 1929 г. Ървинг Фишър уверява, че спадът на борсата ще „приключи след няколко дни“. Харвардският университет също „проспива“ началото на Голямата депресия и след „Черния четвъртък“ неведнъж обещава радикално преобръщане на тренда на акциите“.
Окончателните илюзии за завръщането на ерата на просперитета изчезват едва в началото на 1930 г., когато огънят на обменната паника се разпространява в реалната американска икономика: започна епидемията от фалити на банки, предприятия, ферми, самоубийства; безработицата се увеличава няколко пъти и обхваща една четвърт от икономически активното население на Америка.
Превод: В.Сергеев
