Поредният скандал не беше голяма изненада. Като член на правозащитната неправителствена организация Human Rigths Watch(HRW) в Ню Йорк Сорос е тясно свързан с МСПЧ. А активността на мрежата на HRW естествено е под наблюдението на западните спецслужби.
Има много милиардери по света. Казват че китайските са станали повече от американските. Някои от тях са филантропи в истинския смисъл на думата. Те даряват средства и не търсят лоялност в замяна. Но Сорос е друга категория. Началото му е различно. „По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча - споделя той в книгата си „Гаранции за демокрация“ (1992). И се чудех какво да си правя парите… Тогава реших, че трябва да помагам на ближния.“ И започва с фондация срещу апартейда в Южна Африка. Разочарова се от местните либерали. Следват Унгария и Китай, където по-реформаторски настроената комунистическа номенклатура решава да не пропусне неговото дарителство. Идеята на Фридрих фон Хайек, изложена в книгата му „Пътят към робството“ (The road to the slavery), резюмирана като „Отворено общество“ потръгва. Постепенно, обаче, както казват руснаците Сорос става „одержимый“ т.е. обладан от фикс идея, а именно за налагане на световно правителство, което да определя съдбините на хората и държавите им вместо законните им правителства.
Преди 100 години същата идея беше популяризирана от руския революционер от еврейски произход Лейба Бронжайн, по-известен като Лео Троцки и неговите последователи. Сблъсъкът му с другия комунистически лидер Йосиф Сталин завърши с неговото пълно фиаско и в подготвеният от него преврат изгоряха последователите му в пожарите на големия терор през 1937-1938 г. Построяване на социализъм бе започнато в „една отделно взета страна“. Но останалите живи троцкисти (най-вече в чужбина) си останаха троцкисти и отявлени врагове на СССР. Те стигнаха до там, че бяха готови да помогнат на фашистите в техния „План „Ост“ и с техния IV-ти троцкистки интернационал разцепваха комунистическото движение дори след нахлуването на Райха в СССР. Малцина знаят, че Троцки се е срещал с втория човек в нацистката партия по това време - Рудолф Хес (1935 г.), както и че по време на испанската гражданска война троцкистите-републиканци са били финансирани от Берлин.
Русия обаче не се разпадна, а остана с граница на изток не до Урал , а до Тихия океан.
Ако условно приемем, че соросоидите или по-точно неоконсерваторите в САЩ, са съвременните троцкисти, (както ги определя геополитикът В. Вацев), то логично беше и те да попаднат на своя Сталин. И те изглежда го намериха в лицето на президента Тръмп в САЩ. Образно казано „Самолетоносачът, замислен и построен от Сорос, се натъкна на небостъргача Trump Tower.“
Разбира се приликата между Сорос и Троцки е само външна. Троцки, привързан към банките основали Федералната Резервна Система, е разчитал и получавал финансиране от Ротшилдите, докато Сорос е борсов спекулант и печели милионите си с условно казано „собствени ходове“. Четири са големите кризи, по време на които борсовият „гуру“ натрупа огромния капитал от 25 млрд. долара. Само след последната в САЩ, в началото на 21 век, капиталът му нараства 1.5 пъти. Не може да му се отрече ловкост и прозорливост, но само това едва ли е достатъчно.
Тясно обвързан с ръководството на Демократическата партия на САЩ, Сорос започва да надскача образа на аполитичен филантроп и пряко да работи с парите и структурите си срещу избрани след демократични избори правителства по света. В края на живота си либералният икономист, последовател на Карл Попър и Фридрих фон Хайек, преминавайки през периоди на филантроп и валутен спекулант, се превръща в завършен олигарх. Хайек има една мисъл, че социализмът винаги води до тоталитаризъм. Имайки предвид Си Дзинпин, Путин, Порошенко, Лукашенко, Орбан и Тръмп Сорос е готов да направи допълнението, че и демокрацията също води до авторитаризъм.
Либералната държава дава възможност на подобни филантропи да създават с парите си мрежа от НПО, които да следват и финансират програми, които сеят хаос, несигурност и предизвикват граждански и финансови конфликти. Неговите фондации са инкубатор на либерални политици, които след като са постигнали ново социално положение с парите на филантропа, стават адепти на концепцията за „ОО“. Негови стипендианти са бившият президент на Грузия Саакашвили, настоящият президент на Унгария Орбан, директорът на БНТ Емил Кошлуков. Сорос лично е споделял пред мен през 1991 г., че неговият политик в нова Русия е Григори Явлински.
Оказа се, че хора като Сорос имат произход, но нямат дом. Той работи и срещу Израел, и срещу Съединените щати. Дава пари на Националния фронт за освобождаване на Палестина и нарича Израел – държава на апартейда. Не че е далече от истината, но зад подобни приказки неговите сънародници прозират по-далечни цели. Америка не се харесва на Сорос, защото в нея остават запазени много от атрибутите на държавността. С 6 млн. долара за изборите в 2016 г. той открито подкрепи Демократическата партия и семейство Клинтън, разчитайки да провали неконтролируемия и нестандартен милиардер Тръмп. Не се получи в президентските избори, а при опита за импийчмънт автобусите платени от Сорос пристигаха във Вашингтон с плакатите срещу президента, който създаде 7 млн работни места и се опитва да спре либералния хаос в икономиката.
Сорос твърди, че преди 40 години се занимавал с „политическа филантропия“. Днес вече безцеремонно се намесва в политически въпроси. Той подкрепяше бомбардировките над Югославия през 1999 г. Обвини словашкшя премиер Мечияр в авторитаризъм. Развали отношенията си с десния министър-председател на Чехия Вацлав Клаус и с бившия премиер на Украйна Леонид Кучма. Централноевропейският университет на Сорос беше преместен от Прага в Будапеща, а накрая във Виена. Неговите структури оперират с мегапари. С тях се купуват политици, отварят се пазари, сменят се правителства. Двата Майдана в Украйна бяха финансирани и от Сорос. Джихадистките танкове (в Сирия, б.а.) са по-малко опасни от Русия“. – алармира Сорос. Огласената му от хакери кореспонденция с бившия украински президент Порошенко, показва изключителната му ненавист към режима на Путин в Москва, обявил в 2015 г. неговите фондации „ОО“ за нежелани (след възхода им по времето на президента Медведев) и заплаха за конституционния ред в страната.
В бъдеще тепърва ще разкрива ролята на Сорос във финансиране на арабската пролет и цветните революции. Той насърчава бежанските вълни към Европа, които променят етническия състав на стария континент. Програмите на „ОО“ подкрепят: потискани малцинства, правото на аборт, легализацията на наркотиците, евтаназията, феминизма, еднополовите бракове... Залезът на Европа, една слаба Европа с лидери като Меркел и Макрон, става съвсем реална цел на неоконсерваторите от „дълбоката държава“. Но най-после евролидерите като че ли разбраха пъкления му план. „Може ли къща, на която са разрушени стените, да се нарече Отворено общество?“ – питат все по-често те.
Евролидери като Орбан и Путин не са единствените, които настояват да се ограничи дейността на „филантропи“ като Сорос. В Съединените щати през 2016 г. петицията на композиторката Ванеса Фелтнер беше подписана от 9000 възмутени американски избиратели, които искаха премахване на гласуването в 18 щата с машини „подарени“ от главния спонсор на Хилари Клинтън. Те призоваха президента Тръмп да обяви Сорос за „персона нон грата“ в САЩ, за да може Америка да остане независима страна с християнски ценности. „Да пресушим блатото на корупцията и да скрием политиците, които са получавали от него пари, зад решетките!“ „Ако не спонсорираше демократите Обама и сем.Клинтън, Сорос трябваше да седи в затвора!“ – твърдят някои по-крайни негови критици.
Сорос не се трогва особено от хулите по негов адрес. Не са малко известните интелектуалци в 60 страни на света, които са му благодарни за грантовете, възлизащи на 600 млн. годишно. А освен това филантропът вече е част от Ротшилдите, семейна групировка от банкери контролиращи астрономическата сума от 4000 млрд. долара (4 трилиона) и започнала своето натрупване от средата на 17 век. Той има визия и играе ролята на говорител на тези, които преследват сливане на политическата с финансовата власт т.е. господство на корпоратокрацията над институциите на националната държава.
Сорос огласява мнението и тревогите си за съдбата на света на ежегодните икономически форуми в Давос, Швейцария. Тази година той призна, че след финансовата криза в 2008 г. ситуацията се обърнала срещу отворените общества („ОО“). „Надеждата, че през 2019 г. ще настъпи промяна и отново „вятърът ще духа в гърба на „ОО“, не се оправда. А това води към засилване на национализма –големият враг на „ОО“. Индия, Венецуела и Северна Корея са типичния пример. В най-силните държави: САЩ, Русия и Китай властта е в ръцете на потенциални или действащи диктатори. Доналд Тръмп, заявява Сорос, е абсолютен мошеник и патологичен нарцис, който иска светът да се върти около него. Перспективата пред отворените общества е мрачна, но промените в климата и борбата, която Европейския съюз започва срещу тях, дават надежда, че ОО ще просъществуват.“
Накрая на своята програмна реч на форума в Давос-2020 Сорос излага и своята стратегическа цел, а именно създаване на уникална образователна мрежа от университети на „Отвореното общество“ (Open Society University Network). За мрежата олигархът ще инвестира 1 млрд. долара. „Това е най-важният проект на моя живот. Той ще бъде насочен срещу тоталитарните режими (в САЩ, Русия и Китай) и климатичните промени, (както вече по-приемливо наричат плашилото на Ал Гор за „глобално затопляне“, б.а.). Интересно че същата сума от 1 млрд. долара Сорос е готов да инвестира в закупуване на украинска земя, което не звучи като борба с тоталитарния режим, а по-скоро като проект на ГМО-пирата „Монсанто“. Международният лектор по изкуствен интелект рускинята Ирина Мухина (Канада) реагира незабавно: „Това ще бъде мощна мрежа, носеща разрушителна мощ. Това е риск за всички участващи в мрежата страни, защото насочва цяла младежка генерация в погрешна посока. Маскирането като „теория на заговора“ ще скрие действителната опасност.“
Или с други думи: „Ако не можеш да победиш своя враг – възпитай неговите деца!“
Българските соросоиди, децата на бившата комунистическа номенклатура, са въздъхнали с облекчение. Тяхното добруване с парите на Сорос ще продължи. В изминалите 30 години те показаха, че са готови да заменят демокрацията със соросокрация.
