/Поглед.инфо/ На 22 февруари т.г. френското издателство Valeurs actuelles публикува данни от свое разследване, че 100 члена на Международния съд за правата на човека (МСПЧ) в периода от 2009 до 2019 г. са били пряко или косвено финансирани от структури на „Отворено общество“ („ОО“) на милиардера Джордж Сорос. Съобщението в Европарламента беше направено от евродепутата Николас Бей. „Фактите са ужасяващи!“ От своя страна Марин льо Пен призова френския президент Макрон да предложи на върховните съдилища на Френската република да прекратят изпълняването на решенията на МСПЧ, защото по този начин ЕС придобива колониален статус.

Поредният скандал не беше голяма изненада. Като член на правозащитната неправителствена организация Human Rigths Watch(HRW) в Ню Йорк Сорос е тясно свързан с МСПЧ. А активността на мрежата на HRW естествено е под наблюдението на западните спецслужби.

Има много милиардери по света. Казват че китайските са станали повече от американските. Някои от тях са филантропи в истинския смисъл на думата. Те даряват средства и не търсят лоялност в замяна. Но Сорос е друга категория. Началото му е различно. „По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча - споделя той в книгата си „Гаранции за демокрация“ (1992). И се чудех какво да си правя парите… Тогава реших, че трябва да помагам на ближния.“ И започва с фондация срещу апартейда в Южна Африка. Разочарова се от местните либерали. Следват Унгария и Китай, където по-реформаторски настроената комунистическа номенклатура решава да не пропусне неговото дарителство. Идеята на Фридрих фон Хайек, изложена в книгата му „Пътят към робството“ (The road to the slavery), резюмирана като „Отворено общество“ потръгва. Постепенно, обаче, както казват руснаците Сорос става „одержимый“ т.е. обладан от фикс идея, а именно за налагане на световно правителство, което да определя съдбините на хората и държавите им вместо законните им правителства.

Преди 100 години същата идея беше популяризирана от руския революционер от еврейски произход Лейба Бронжайн, по-известен като Лео Троцки и неговите последователи. Сблъсъкът му с другия комунистически лидер Йосиф Сталин завърши с неговото пълно фиаско и в подготвеният от него преврат изгоряха последователите му в пожарите на големия терор през 1937-1938 г. Построяване на социализъм бе започнато в „една отделно взета страна“. Но останалите живи троцкисти (най-вече в чужбина) си останаха троцкисти и отявлени врагове на СССР. Те стигнаха до там, че бяха готови да помогнат на фашистите в техния „План „Ост“ и с техния IV-ти троцкистки интернационал разцепваха комунистическото движение дори след нахлуването на Райха в СССР. Малцина знаят, че Троцки се е срещал с втория човек в нацистката партия по това време - Рудолф Хес (1935 г.), както и че по време на испанската гражданска война троцкистите-републиканци са били финансирани от Берлин.

Русия обаче не се разпадна, а остана с граница на изток не до Урал , а до Тихия океан.

Ако условно приемем, че соросоидите или по-точно неоконсерваторите в САЩ, са съвременните троцкисти, (както ги определя геополитикът В. Вацев), то логично беше и те да попаднат на своя Сталин. И те изглежда го намериха в лицето на президента Тръмп в САЩ. Образно казано „Самолетоносачът, замислен и построен от Сорос, се натъкна на небостъргача Trump Tower.“

Разбира се приликата между Сорос и Троцки е само външна. Троцки, привързан към банките основали Федералната Резервна Система, е разчитал и получавал финансиране от Ротшилдите, докато Сорос е борсов спекулант и печели милионите си с условно казано „собствени ходове“. Четири са големите кризи, по време на които борсовият „гуру“ натрупа огромния капитал от 25 млрд. долара. Само след последната в САЩ, в началото на 21 век, капиталът му нараства 1.5 пъти. Не може да му се отрече ловкост и прозорливост, но само това едва ли е достатъчно.

Тясно обвързан с ръководството на Демократическата партия на САЩ, Сорос започва да надскача образа на аполитичен филантроп и пряко да работи с парите и структурите си срещу избрани след демократични избори правителства по света. В края на живота си либералният икономист, последовател на Карл Попър и Фридрих фон Хайек, преминавайки през периоди на филантроп и валутен спекулант, се превръща в завършен олигарх. Хайек има една мисъл, че социализмът винаги води до тоталитаризъм. Имайки предвид Си Дзинпин, Путин, Порошенко, Лукашенко, Орбан и Тръмп Сорос е готов да направи допълнението, че и демокрацията също води до авторитаризъм.

Либералната държава дава възможност на подобни филантропи да създават с парите си мрежа от НПО, които да следват и финансират програми, които сеят хаос, несигурност и предизвикват граждански и финансови конфликти. Неговите фондации са инкубатор на либерални политици, които след като са постигнали ново социално положение с парите на филантропа, стават адепти на концепцията за „ОО“. Негови стипендианти са бившият президент на Грузия Саакашвили, настоящият президент на Унгария Орбан, директорът на БНТ Емил Кошлуков. Сорос лично е споделял пред мен през 1991 г., че неговият политик в нова Русия е Григори Явлински.

Оказа се, че хора като Сорос имат произход, но нямат дом. Той работи и срещу Израел, и срещу Съединените щати. Дава пари на Националния фронт за освобождаване на Палестина и нарича Израел – държава на апартейда. Не че е далече от истината, но зад подобни приказки неговите сънародници прозират по-далечни цели. Америка не се харесва на Сорос, защото в нея остават запазени много от атрибутите на държавността. С 6 млн. долара за изборите в 2016 г. той открито подкрепи Демократическата партия и семейство Клинтън, разчитайки да провали неконтролируемия и нестандартен милиардер Тръмп. Не се получи в президентските избори, а при опита за импийчмънт автобусите платени от Сорос пристигаха във Вашингтон с плакатите срещу президента, който създаде 7 млн работни места и се опитва да спре либералния хаос в икономиката.

Сорос твърди, че преди 40 години се занимавал с „политическа филантропия“. Днес вече безцеремонно се намесва в политически въпроси. Той подкрепяше бомбардировките над Югославия през 1999 г. Обвини словашкшя премиер Мечияр в авторитаризъм. Развали отношенията си с десния министър-председател на Чехия Вацлав Клаус и с бившия премиер на Украйна Леонид Кучма. Централноевропейският университет на Сорос беше преместен от Прага в Будапеща, а накрая във Виена. Неговите структури оперират с мегапари. С тях се купуват политици, отварят се пазари, сменят се правителства. Двата Майдана в Украйна бяха финансирани и от Сорос. Джихадистките танкове (в Сирия, б.а.) са по-малко опасни от Русия“. – алармира Сорос. Огласената му от хакери кореспонденция с бившия украински президент Порошенко, показва изключителната му ненавист към режима на Путин в Москва, обявил в 2015 г. неговите фондации „ОО“ за нежелани (след възхода им по времето на президента Медведев) и заплаха за конституционния ред в страната.

В бъдеще тепърва ще разкрива ролята на Сорос във финансиране на арабската пролет и цветните революции. Той насърчава бежанските вълни към Европа, които променят етническия състав на стария континент. Програмите на „ОО“ подкрепят: потискани малцинства, правото на аборт, легализацията на наркотиците, евтаназията, феминизма, еднополовите бракове... Залезът на Европа, една слаба Европа с лидери като Меркел и Макрон, става съвсем реална цел на неоконсерваторите от „дълбоката държава“. Но най-после евролидерите като че ли разбраха пъкления му план. „Може ли къща, на която са разрушени стените, да се нарече Отворено общество?“ – питат все по-често те.

Евролидери като Орбан и Путин не са единствените, които настояват да се ограничи дейността на „филантропи“ като Сорос. В Съединените щати през 2016 г. петицията на композиторката Ванеса Фелтнер беше подписана от 9000 възмутени американски избиратели, които искаха премахване на гласуването в 18 щата с машини „подарени“ от главния спонсор на Хилари Клинтън. Те призоваха президента Тръмп да обяви Сорос за „персона нон грата“ в САЩ, за да може Америка да остане независима страна с християнски ценности. „Да пресушим блатото на корупцията и да скрием политиците, които са получавали от него пари, зад решетките!“ „Ако не спонсорираше демократите Обама и сем.Клинтън, Сорос трябваше да седи в затвора!“ – твърдят някои по-крайни негови критици.

Сорос не се трогва особено от хулите по негов адрес. Не са малко известните интелектуалци в 60 страни на света, които са му благодарни за грантовете, възлизащи на 600 млн. годишно. А освен това филантропът вече е част от Ротшилдите, семейна групировка от банкери контролиращи астрономическата сума от 4000 млрд. долара (4 трилиона) и започнала своето натрупване от средата на 17 век. Той има визия и играе ролята на говорител на тези, които преследват сливане на политическата с финансовата власт т.е. господство на корпоратокрацията над институциите на националната държава.

Сорос огласява мнението и тревогите си за съдбата на света на ежегодните икономически форуми в Давос, Швейцария. Тази година той призна, че след финансовата криза в 2008 г. ситуацията се обърнала срещу отворените общества („ОО“). „Надеждата, че през 2019 г. ще настъпи промяна и отново „вятърът ще духа в гърба на „ОО“, не се оправда. А това води към засилване на национализма –големият враг на „ОО“. Индия, Венецуела и Северна Корея са типичния пример. В най-силните държави: САЩ, Русия и Китай властта е в ръцете на потенциални или действащи диктатори. Доналд Тръмп, заявява Сорос, е абсолютен мошеник и патологичен нарцис, който иска светът да се върти около него. Перспективата пред отворените общества е мрачна, но промените в климата и борбата, която Европейския съюз започва срещу тях, дават надежда, че ОО ще просъществуват.“

Накрая на своята програмна реч на форума в Давос-2020 Сорос излага и своята стратегическа цел, а именно създаване на уникална образователна мрежа от университети на „Отвореното общество“ (Open Society University Network). За мрежата олигархът ще инвестира 1 млрд. долара. „Това е най-важният проект на моя живот. Той ще бъде насочен срещу тоталитарните режими (в САЩ, Русия и Китай) и климатичните промени, (както вече по-приемливо наричат плашилото на Ал Гор за „глобално затопляне“, б.а.). Интересно че същата сума от 1 млрд. долара Сорос е готов да инвестира в закупуване на украинска земя, което не звучи като борба с тоталитарния режим, а по-скоро като проект на ГМО-пирата „Монсанто“. Международният лектор по изкуствен интелект рускинята Ирина Мухина (Канада) реагира незабавно: „Това ще бъде мощна мрежа, носеща разрушителна мощ. Това е риск за всички участващи в мрежата страни, защото насочва цяла младежка генерация в погрешна посока. Маскирането като „теория на заговора“ ще скрие действителната опасност.“

Или с други думи: „Ако не можеш да победиш своя враг – възпитай неговите деца!“

Българските соросоиди, децата на бившата комунистическа номенклатура, са въздъхнали с облекчение. Тяхното добруване с парите на Сорос ще продължи. В изминалите 30 години те показаха, че са готови да заменят демокрацията със соросокрация.