„Това не е кварталът от детството им, където всички се познаваха, където все още цареше смесица от социални слоеве, етнически групи и религии“ - така Le Parisien описва чувствата на жителите на Дам Бланш Норд в община Гарж-ле-Гонес в Парижкия регион, който е част от списъка с „приоритетни за градска политика райони“.
Както припомня изданието, през 2015 г. тогавашният премиер Мануел Валс "шокира" обществеността, описвайки състоянието на парижките предградия като "гето, териториален, социален и етнически апартейд". Пет години по-късно ситуацията остава трудна, според изданието, като се позовава на резултатите от проучване на общественото мнение, според което покрайнините на столицата се считат за бедни, намиращи се във властта на общини и опасни.
Една трета от жителите на тези територии дори смятат, че условията на живот в "трудните райони" са се влошили. Хюсеин Мохтари, 67-годишен родом от Алжир и кандидат за поста на общински съветник в региона си спомня времето на преместването му в предградията със семейството му, когато е бил на четири години. След парижката жилищна неустроеност семейството се озовало в „апартамента-мечта“ с четири спални, две бани и голяма кухня. Според Мохтари районът по това време е бил обитаван от имигранти от различни страни - италианци, португалци и пристигнали от държавите от Магреб, които са били малцинство. Както отбелязва политикът, поне един от родителите е работил във всички семейства и двамата в семейства от средната класа. Сред жителите на предградията е имало хора с различни професии, включително чиновници и пощенски служители, които са били привлечени от близостта на общината до Париж.
С времето обаче средната класа е започнала да напуска района, докато не се изпарила напълно. Малко по малко социологията на областта започнала да се променя. „Смесването изчезна“, констатира 40-годишният Мохамед, чиято майка все още живее в Дам Бланш Норд. Според него през детството му „белите, черните, арабите, евреите, християните и мюсюлманите“ са живели заедно в квартала. "Въпреки това, днес хората дори не се познават", оплаква се събеседникът на изданието.
„Казват ни, че сме сред свои, но не сме избирали това. Как да се обясни факта, че те набутват бедните и имигрантите на едно място? Те създават гето у нас и след това ни упрекват в това. Огледайте се, тук са изключително деца на имигранти и скоро пристигащи. Преди това населението беше по-смесено.“, негодува Луне (името е променено).
В същото време 64-годишната Фрасуаза се оплаква, че на нейното стълбище живеят само бели хора. „По-добре е населението да е по-разнородно, както преди“, сигурна е тя.
С времето еврейската общност също напусна района. Според ръководителя на Еврейската културна асоциация Ален Бенсимон преди около десет години еврейските семейства започнали да напускат общината поради усещане за незащитеност, което се засилило след атаката срещу местната синагога през 2014 и 2017 година. „Днес нещата започнаха да вървят по-добре, но настаняването в Гарж за еврейско семейство би било грешка“, отбелязва Бенсимон.
Както свидетелства друг местен жител и член на колектива на „Гарж за мир“, напоследък има все повече жени с хиджаби по улиците, но според нея увлечението по ислямската идентичност сред младите жители на крайградските квартали е реакция на стигматизацията на мюсюлманите. Но според самите млади мюсюлмани основният проблем не е свързан с религията, а с бедността и безработицата. „Искаме по-добри условия за живот. Живеем с плъховете, окачват ни етикети, защото всичко е запустяло.”, оплаква се един от тях, отбелязвайки липсата на социални услуги в района.
В същото време примерът на Гарж-ле-Гонес не е единственият, отбелязва изданието. Същите проблеми са налице и в квартал Мон Сен-Симон в град Нуайон на региона О-дьо-Франс. Една от двете майки на ученици в училището "Жозеф Пиншон", носи хиджаб. Според 72-годишния Мулуд повече от половината от населението на квартала са негови едноверци-мюсюлмани.
Кварталът, построен през 70-те години за настаняване на марокански работници на строителната компания BTP Brézillon, 96% от които са социални жилища, днес е в трудна ситуация. Нивото на безработица тук достига 40%, а средният годишен доход не надвишава €7,5 хил. при средни 17 хиляди годишно в града и 23 хиляди годишно в страната.
Процъфтяването на бедността, наркотрафика и насилието също подкопават положението на квартала. Според жандармите, за наркодилърите районът се е превърнал в идеално място за работа: има малко конкуренти, бедно население и има работна сила. „Има мигранти, които са готови да работят като „часови“ за храна“, казва командирът на ескадрона на жандармерията на комуната Компиен Орелиен Бо, отбелязвайки, че младите хора все по-често имат оръжие в ръцете си.
Както пояснява изданието, в числото на 272 приоритетни за градската политика района влизат 272 квартала с висока концентрация на бедни и по-висока от средната безработица. 69% от жителите над пет години на такива места нямат документ за образование.
Създадени през 50-те и 70-те години на миналия век за борба с аварийните жилища, тези квартали обедняват поради преместването на най-заможните жители в собствени домове в предградията и притока на голям брой чужденци, което доведе до преразпределение на семейните роли, увеличаване на безработицата и икономическата криза.
Според вестника заявленията за изоставянето на тези райони са както верни, така и неверни. Наистина бяха отпуснати милиарди евро за подобряване на условията на живот на такива места, но те не бяха достатъчни. Нееднородност на населението нямаше и все още няма и социалното неравенство продължава да расте. Задачата на властите е да намалят броя на бедните и да предотвратят преместването на семействата със стабилни работни места. За целта обаче такива семейства трябва да имат всичко необходимо: училища, спортни игрища, сигурност и търговия, подчертава Le Parisien. Всичко това, според автора на статията, е възможно, обаче изисква инвестиции, въпреки факта, че днес финансирането на градската политика, напротив, има тенденция да намалява.
Превод: М.Желязкова
