Нефтопроводът JANAF и техническата реалокация на рафинериите
Алтернативата, сочена от Будапеща за замяна на руския петрол от „Дружба“, е адриатическият нефтопровод JANAF, управляван от хърватската държавна компания. Системата води началото си от петролния терминал в пристанище Омишал на остров Крък и транспортира суровина към Унгария, Словакия, Сърбия и Босна и Херцеговина.
Номиналният капацитет на JANAF възлиза на 34 милиона тона суров петрол годишно. Проблемът обаче не е само в общия преносен капацитет, а в логистичните и технологични детайли:
- Дневни нужди: Унгария се нуждае от близо 180 000 барела петрол дневно (около 9 милиона тона годишно) за нормалната работа на рафинерията „Дунав“ (Dunai Finomító) в Сазхаломбат, собственост на MOL Group.
- Специфика на преработката: Рафинерията в Сазхаломбат е проектирана през социалистическата ера специално за преработка на тежкия средноекспортен руски сорт Urals (с високо съдържание на сяра). Преминаването към по-леки левантински или северноморски сортове (Sorbit, Brent) изисква дълбока технологична модернизация на хидрокрекинга и инсталациите за обезсеряване, чиято стойност се оценява на над $500 милиона, а продължителността на строително-монтажните работи е минимум 36 месеца.
- Танкерен риск: Докато „Дружба“ осигурява непрекъснат тръбопроводен поток с минимални оперативни разходи, JANAF зависи изцяло от ритмичността на акостиращите в Омишал супертанкери (VLCC и Aframax). Всеки застой на пристанището поради бури в Адриатическо море или скок във фрахтовите ставки на световния морски транспорт рефлектира пряко върху крайната цена на горивата в Унгария.
Хърватската страна вече индикира възможност за значително увеличение на транзитните такси за пренос през нейна територия, възползвайки се от монополното си положение при евентуално затваряне на „Дружба“.
Проектът „Нептун Дийп“: Реалности и дефицити на румънския шелф
В газовия сектор основен стълб в диверсификационната реторика на Будапеща е румънското офшорно находище „Нептун Дийп“ (Neptun Deep) в Черно море. Проектът се разработва съвместно от OMV Petrom и държавната Romgaz, като общите инвестиции в него вече надхвърлят €4 милиарда.
Според геоложките данни доказаните извличаеми запаси в блоковете „Домино“ и „Пеликан Саут“ са в порядъка на 100 милиарда кубически метра. Въпреки че Букурещ определя проекта като ключ към енергийната независимост на региона, балансовите цифри разкриват сериозни разминавания:
Дори при пълно достигане на проектния капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно, добивът от „Нептун Дийп“ едва ще покрива вътрешното търсене на самата Румъния, която в момента също разчита на внос през зимните месеци. За да може Унгария да получи значими обеми (например 4-5 милиарда кубически метра годишно), Букурещ би трябвало да съкрати собственото си индустриално потребление или да разчита на допълнителен внос от Южния газов коридор през газопровода BRUA.
Освен това добивните кладенци в дълбоководния участък на Черно море са изложени на допълнителни геополитически рискове, включително военна нестабилност в акваторията и минен риск, което автоматично оскъпява застраховките на морските platformи и обслужващите кораби.
Маневрите на Будапеща: Прагматичен егоизъм или неизбежна капитулация
Заявленията от страна на унгарското енергийно министерство от май тази година, когато Будапеща категорично отхвърляше възможността за отказ от руските ресурси, контрастират с настоящата реторика за спазване на сроковете до 2027 година. Този обрат показва, че новото унгарско правителство прилага стратегия на тактическо маневриране.
От една страна, правителството на Петер Маджар демонстрира пълна лоялност към брюкселската санкционна архитектура, с цел деблокиране на замразените европейски фондове за Унгария по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. От друга страна, чрез постоянно изтъкване на техническите пречки (недостиг на капацитет на JANAF, неопределеност около „Нептун Дийп“, високи цени на TTF), Будапеща си подготвя аргументи за искане на нови дерогации и удължаване на сроковете след 2027 година.
Унгарският премиер неведнъж е намеквал, че при евентуална промяна в геополитическата конюнктура или сключване на мирно споразумение за Украйна, инфраструктурните връзки с Русия могат бързо да бъдат възстановени. Оставянето на южното разклонение на „Дружба“ и тръбопровода „Турски поток“ в изправност (чрез разклонението „Балкански поток“ през България и Сърбия) осигурява на Унгария физическа възможност за незабавно възобновяване на евтиния внос при първа политическа възможност.
Централноевропейските сухопътни държави се намират в капан, създаден от собствената им география и инфраструктурна история. Опитът за изкуствено пренасочване на търговските потоци от изток на запад в рамките на тригодишен прозорец застрашава със сериозна деиндустриализация региона, чийто химически и автомобилен сектор директно зависи от евтината енергийна суровина.
