На предишни атентати, извършени от френски ислямисти, демокрацията в страната реагираше като изтощена възрастна дама. Явно й липсваха сили да се разбунтува срещу врага и смело и решително да се изправи лице в лице с предизвикателството. Мнозинството французи не протестираха срещу безсрамните нападения срещу еврейски съграждани, срещу изблиците на насилие по време на пропалестинските демонстрации и антисемитизма на "твореца" Диодоне. Мнозинството приемаше безкритично това, че стотици млади французи са запленени от "джихада" и заминават за Сирия или Ирак.
Републиката беше обладана от примиренческо съзерцание. Само малцина си спомняха за вълшебната формула на предците си: "Свобода, равенство, братство", чийто недвусмислен императив краси сградата на всяко училище във Франция. Вместо това на изборите за Европарламент много французи дадоха гласа си на партията на Марин льо Пен и по този начин подсилиха тъкмо онези, които пророкуват "френското самоубийство", или "подчинението пред исляма". Кървавата баня в центъра на Париж обаче изтръгна французите от летаргията им. Десетки хиляди французи из цялата страна излязоха по улиците, за да протестират срещу терора и да подкрепят свободата на мненията и печата. Старата демокрация Франция се пробужда за нова жизненост. Утвърдените партии, които през последните години изразходваха енергията си в безкрайни окопни войни, в сегашния час на изпитание отново търсят единство. Президентът Франсоа Оланд например прие своя заклет враг и предшественик Никола Саркози. Жан-Люк Меленшон от лявата партия преоткри за себе си ценностите на свободата.
Навремето Хайнрих Хайне беше отбелязал: "Французинът обича свободата като своя любима жена и се бори за нея на живот и смърт". Французите нямаха нужда от много време, за да приемат кървавите убийства в редакцията на "Шарли Ебдо" като атака срещу свободата си. Те усетиха, че нападението срещу тази малка редакция с либерален и сатиричен дух застрашава извоюваните с революции и войни демократични достижения. Със забележителна скорост от обществения дебат изчезнаха онези, които неизменно успяваха да намерят някакво социално оправдание дори и за най-ужасяващите насилия. Тв водещите сега поискаха от представителите на френския ислям не само да осъдят престъпленията, но и най-сетне да започнат да вършат реална разяснителна работа сред своите единоверци. Журналистката Каролин Фуре пък настоя за нови структури и представители за френския ислям.
