Германската паника и брюкселският кошмар
Възходът на Льо Пен предизвиква сериозни трусове извън границите на Франция. Германският всекидневник Les Echos отбелязва, че в Берлин възможността тя да оглави втората по сила икономика в еврозоната предизвиква състояние, граничещо с паника. Досега германските християндемократи и социалдемократи се надяваха на по-умерения и технократски профил на Джордан Бардела – 30-годишното протеже на Льо Пен, което в момента ръководи партийната структура и групата „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент.
Ако Льо Пен влезе в Елисейския дворец, Бардела вероятно ще бъде назначен за министър-председател. Тази конфигурация застрашава директно функционирането на френско-германския двигател на ЕС. Берлин се опасява от следните конкретни стъпки:
- Систематично блокиране на решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) относно паричната политика.
- Отказ от спазване на Пакта за стабилност и растеж и налагане на френски протекционистични мерки в ущърб на единния пазар.
- Възстановяване на пълния граничен контрол в рамките на Шенгенското пространство под претекст борба с нелегалната миграция.
- Преразглеждане на енергийната политика и договорите за доставка на френски ток от ядрени централи към Германия.
Групата „Патриоти за Европа“, която беше създадена след европейските избори през 2024 г. и вече е третата по големина сила в Страсбург, може да се превърне в основен инструмент за трансформация на Европейския съюз от федерален проект в „съюз на суверенни нации“. Това би означавало край на концепцията за „все по-тесен съюз“, прокарвана от Брюксел през последните три десетилетия.
Макронизмът в историята и въпросът за 2032 година
Еманюел Макрон, който два пъти победи Льо Пен на балотажи – през 2017 и 2022 г. – по конституция няма право на трети пореден мандат. Неговото политическо наследство обаче изглежда сериозно компрометирано. Разпускането на Националното събрание през лятото на 2024 г. доведе до фрагментиран парламент и политическа нестабилност, която Франция не е виждала от времето на Четвъртата република.
Някои анализатори в Париж спекулират, че Макрон, който през 2032 г. ще бъде едва на 54 години, може да се опита да направи грандиозно завръщане в политиката, подобно на исторически фигури от миналото. Но реалността на терен е по-сурова. Неговите реформи, провалите в сигурността в предградията (banlieues) и неуспешната му външна политика в Африка, където Франция загуби влиянието си в Сахел (Мали, Нигер, Буркина Фасо), оставиха дълбоко разочарование сред избирателите. Макронизмът, който се рекламираше като прагматичен съюз между лявото и дясното, днес изглежда по-скоро като празна идеологическа черупка, чиято единствена цел бе запазването на властта на финансовия елит.
