Няма го вече папа Карло да предупреждава нашите европолитици да не лъжат като Пинокио, а после да се чудят, защо им е дълъг носът. Живеем от много време в неприказен свят и не вярваме на приказки, защото се наслушахме на приказки и то все лъжливи. От тях обаче на никого носовете не порасват. Има, разбира се, и изключения. Особено при някои самовлюбени и самообявили се за велики водачи на Европейския съюз, на които и по носа им личи, че нищо освен лъжи не говорят. Като Мерц, например. Една симпатична блогърка, Криси Ригер в своя кратък коментар буквално разчовърка пресконференцията, която дадоха двамата лидери, Мерц и Алиев по време на посещението на азербайджанския президент в Германия. На въпросът на журналист, известно ли му е за среща между немски и руски политици в Баку, Мерц не дочака да свърши и веднага в скоропоговорка както обикновено започна да повтаря многократно повтаряната лъжа за това, че евролидерите се съсипват да излязат на контакт с Путин, той обаче се дърпа. Дори не си спомня вече Мерц, какво е говорил преди няма година, че не трябва да се преговаря с Путин, а той да бъде принуден насила да седне на преговорната маса. Сега изведнъж се оказа, че те от Брюксел и най-много Мерц – това се подчертава постоянно - едва ли не са готови да го молят, но той не желае. Както и да е - това беше малката лъжа. Понеже журналистът напомни за своя въпрос, Мерц категорично заяви, че няма информация, което ще рече, че не би могло да има такава среща между официални немски и руски представители в Баку.
Дали преводачите на Алиев не са успели да преведат всичко от казаното и то така че той да го разбере, но когато му дадоха думата да отговори на същия въпрос, човекът веднага съобщи, че няма пряко отношение към случая. След което, леко притеснен – че и изпотен -, заяви, че след като прочел отпечатаното в „Таймс“, той все пак е бил длъжен да направи своята проверка. От службата за граничен контрол на страната е получил точна информация, че цитираните политици от Германия са кацнали на 12 юли в Баку и са излетели обратно на 14-и юли. По същото време от Москва са пристигнали съответните двама руски политици - апропо неслучайно подбрани и достатъчно представителни. А какво са правили те настанени в един и същи хотел и дали това, което пише „Таймс“ е така, Алиев скромно каза, че не може да потвърди. Установено е също, че също на 14-ти юли руснаците са си заминали обратно към Москва. Данните са достатъчно очевадни, че среща по всяка вероятност е имало.
След думите му пресконференцията утихна и всички обърнаха погледи към Мерц. Дали му се е удължил носа, не се видя, защото той прибързано заговори по друга тема, гледайки пред себе си навел глава. Едва ли не е знаел за проведената среща. От друга страна, наивно е било да си помисли, че тя ще остане скрита. Още повече че се провежда на чужда територия. А че в „Таймс“ е излязла информацията за нея, това няма как да не го притесни, защото възможно го поставя в неудобно положение пред партньорите му от Англия и Франция. Да не говорим за неговата съгражданка и душеприказчик Урсула фон дер Лайен. Освен – което е напълно допустимо – те да са били в течение на намерението и то да е било съгласувано с тях.
Това за носа звучи, разбираемо, малко прекалено. Нищо му е нямало на носа на Мерц, но че така площадно се опитва да измамва общественото мнение, при него стана навик, което не случайно дни наред извиква хората по улиците и площадите в Германия. А що се отнася до рейтинга му и на неговата партия е просто неудобно да се посочат процентите. Слезли са вече до дъното на 20-те, докато тези на Алтернативата гонят 30-те. За това допринася последно време не нещо друго, а отвратителният му навик да повтаря постоянно една и съща лъжа с надеждата, че хората ще я приемат като истина. Това обаче в нормална страна, каквато все още е съвременна Германия, няма как да стане. Било е някога, но едва ли немците ще го допуснат пак да се повтори.
Все още няма официално съобщение от руска страна за случилото се в Баку. Което може да означава, че се спазват предварителни договорки за „чистотата“ на разговорите. Или търпеливо се изчаква без намеса, докъде ще стигнат разправиите в ЕС. В това число и по този повод.
