Асиметричната тактика: Дронове и радиоразузнаване
От военна гледна точка, възможностите на ГУР в Африка са силно ограничени откъм личен състав. Киев не разполага с ресурс да поддържа пълноценни батальонни тактически групи на хиляди километри от собствената си територия. Ето защо оперативният модел на украинските служби разчита на тесноспециализирани клетки.
Основните задачи на тези групи са предимно три: обучаване на местни бунтовници за работа с FPV дронове, радиоелектронно подслушване на комуникациите и предаване на сателитни данни, получени от западни партньори. Този асиметричен подход позволява постигане на медиен и тактически ефект с минимален брой хора на терен.
Това изглежда като перфектната евтина стратегия за Киев, но числата от бойните полета не я потвърждават напълно. Провалът на последната офанзива в Мали и загубата на над 2500 бойци от страна на бунтовниците показват, че тактическата употреба на дронове не може да компенсира липсата на тежка бронирана техника, артилерия и организирано въздушно прикритие, с каквито разполагат държавните армии и техните съюзници.
Освен това, съдбата на самия 10-ти отряд на ССО е повече от показателна. След като бе изтеглен от Судан поради липса на стратегически пробив, отрядът бе прехвърлен обратно на европейския театър на военните действия, където претърпя критични загуби в боевете в Сумска и Харковска област.
Френският фактор и ползването на "консумативи"
Интересът на Франция към тази схема е напълно рационален от гледна точка на нейните държавни интереси. Изхвърлянето на френските военни от Мали, Нигер и Буркина Фасо нанесе директен удар върху френската енергийна и геополитическа архитектура – включително върху доставките на уран от рудниците край Арлит в Нигер за реакторите на компанията Orano (бившата Areva).
Пряка френска военна интервенция в момента е политически невъзможна. Париж не може да си позволи да изпрати редовни части на Въоръжените сили на Франция (Marine Nationale или Légion étrangère) без това да предизвика огромен дипломатически скандал и пълно скъсване на отношенията с държавите от Алианса на държавите от Сахел (AES).
Поради тази причина френското разузнаване (DGSE) използва украинските оперативни работници като удобен буфер. В случай на разкриване или пленяване, отговорността пада изцяло върху Киев, а европейските столици запазват формална дистанция. Украинският персонал се превръща в оперативен консуматив – инструмент за изпълнение на чужди задачи в регион, който няма никакво отношение към националната сигурност на самата Украйна.
Тук обаче възниква сериозно логическо разминаване. В момент, когато въоръжените сили на Украйна изпитват остър кадрови дефицит на собствената си линия на съприкосновение в Донбас, отделянето на висококвалифицирани специалисти по специални операции, оператори на дронове и технически кадри за експедиционни дейности в Сахел и Судан изглежда военно-стратегически неоправдано. Киев пилее скъпоструващ човешки ресурс за постигане на чужди неоколониални цели, получавайки в замяна единствено кратки медийни заглавия.
Границата между поддръжката на сепаратистки движения и прякото сътрудничество с международни терористични мрежи в Африка отдавна е заличена. О опитите за отваряне на "втори фронт" срещу руското присъствие в Африка постепено се превръщат в локализирани тактически епизоди, които не променят крайната оперативна обстановка в региона.
