Физическите доказателства: Сандъкът от партида № 167
Сред експонатите в Омск е изложен дървен сандък за боеприпаси, открит в северните райони на Омска област. Историкът от руските разузнавателни служби Денис Медведев посочва конкретните маркировки върху дървения обков: „British Order 1916, US Army, Lot 167“.
Тази физическа следа очертава триъгълната схема на снабдяване: оръжията са произвеждани в заводи в САЩ (по британски военни поръчки от Първата световна война), а транспортирането им до сибирските корпуси се е организирало под прекия логистичен контрол на британските офицери от мисията на генерал Нокс. Историкът и публицист Евгений Спицин заявява в коментар към изложбата, че без този продължителен транзитен механизъм и субсидиране мащабът на бойните действия на територията на Източна Русия би бил значително по-ограничен. Спицин е категоричен, че оперативната дееспособност на белите армии в този регион изцяло е зависила от външните доставки.
Остава обаче открит въпросът: доколко самият Колчак е контролирал политическите искания на съюзниците? Историческите записи от онова време показват постоянни търкания между щаба в Омск и френския генерал Морис Жанен, който официално командва съюзническите войски в Сибир, както и с японския контингент, действащ автономно в Забайкалието.
Протоколната клетва и геополитическият прагматизъм
Елена Малишева от Обществената камара на РФ акцентира върху документално регистрирания преход в публичните позиции на Колчак – от клетвата пред Император Николай II през 1917 г. до съгласието да приеме всякакъв пост в британската или американската армия след октомври 1917 г. Според представените извадки адмиралът декларира готовност за интеграция в структурите на Антантата с цел продължаване на войната срещу Централните сили, а по-късно – срещу болшевишкото правителство в Петроград и Москва.
Документите от дело № H-501 разкриват и крайната цена на тази зависимост. Когато през ноември 1919 г. Сибирската армия отстъпва от Омск към Иркутск, именно Чехословашкият корпус – формално подчинен на генерал Жанен – поема контрола върху златистата наличност (държавния златен резерв) и транспортирането на Колчак. На 15 януари 1920 г. на гара Иркутск чехословаците предават адмирала на представители на местната власт (Политическия център), която скоро преминава в ръцете на Военно-революционния комитет.
На 7 февруари 1920 г., по решение на Иркутския ВРК, председателстван от Александър Ширямов, Александър Колчак и председателят на Министерския съвет Виктор Пепеляев са екзекутирани на брега на река Ушаковка, а телата им са спуснати под леда. Разкритите днес разпити са последният правен и фактически документ, подписан лично от Върховния владетел. Правният преглед на делото през 90-те години на миналия век от страна на Главната военна прокуратура на Руската федерация завърши с отказ за реабилитация – решение, което се базира именно върху доказателствата за сътрудничество с чужди военни мисии по време на Гражданската война.
