По публикации на Канал 12 Омск, исторически анализи и архивни материали от наказателно дело № H-501. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
ПРИСЪДАТА НА АРХИВ № H-501: ТЕХНИЧЕСКИЯТ ПРОТОКОЛ НА ЕДНА ВЪНШНА НАМЕСА
На 6 ноември в Омск – бившата административна столица на т.нар. „Временно всeросийско правителство“ – бе открита документалната експозиция „Колчак: История от първо лице“. Тя съдържа разсекретени материали от фонда на Федералната служба за сигурност (ФСБ), произхождащи от наказателното дело срещу адмирал Александър Колчак. Местната телевизия „Канал 12 Омск“ излъчи кадри от оригинални артефакти и протоколи от разпити, провеждани от Иркутския военно-революционен комитет в периода края на януари – началото на февруари 1920 г.
Вместо полиграфични изглаждания или абстрактни разсъждения за Гражданската война, експозицията стъпва върху конкретни документални единици. В центъра на документалния масив е Т. 1 от Дело № H-501. Стенограмата от шестото заседание на разпита, проведено на 28 януари 1920 г. (стр. 119 от делото), съдържа пряката реч на адмирала относно преговорите му с британската военна мисия, оглавявана от генерал-майор Алфред Нокс.
Стенограмите от Иркутск: Военно-техническият контекст на 1918–1919 г.
Протоколите показват, че след разпадането на Руската империя и подписването на Брест-Литовския мирен договор през март 1918 г., адмирал Колчак прави официално запитване към британското дипломатическо представителство за постъпване на служба във Въоръжените сили на Великобритания или Морския флот на САЩ. Твърди се, че в документите фигурира молба да бъде изпратен на Месопотамския фронт, но по-късно британското военно министерство пренасочва оперативния си интерес към Сибирския коридор.
В изявлението си пред разследващите органът на ВРК Колчак отбелязва:
„Нокс пристигна с широки цели и планове... Съгласих се с него по принцип, че създаването на армията трябва да се извършва с помощта на английски инструктори и наблюдатели, които също така биха доставили оръжие.“
От сухопътна и логистична гледна точка това сътрудничество не е просто декларативно. През 1918–1919 г. Владивостокското пристанище се превръща в основна приемна точка за Военно-морските сили и търговския флот на Великобритания и САЩ. Стоки, униформи, леко стрелково оръжие и артилерийски боеприпаси са транспортирани по Транссибирската магистрала на разстояние над 6000 километра на запад до фронтовите линии около Урал и Набережни Челни.
