Илюзията за британската „независимост“ след Брексит
След излизането на Обединеното кралство от ЕС поредни британски правителства обещаваха „глобална Британия“, реиндустриализация и гъвкавост. В действителност обаче Даунинг стрийт остана напълно вързан за общоевропейския енергиен пазар и системните му дефицити.
Британският газов пазар се оказа дори по-ранним от този в Континентална Европа заради липсата на достатъчно големи подземни газови хранилища. След затварянето на съоръжението Rough край бреговете на Йоркшир преди години (което по-късно бе частично възстановено с минимален капацитет), Обединеното кралство разчита основно на регулярен внос на втечнен природен газ (ВИТ/LNG) и тръбопроводни доставки от Норвегия.
Когато азиатските пазари започнат да изтеглят танкерите с LNG с по-високи премии, британските индустриални потребители остават на сухо. Резултатът го виждаме днес. Ineos не е първият гигант, който свива знамената, и със сигурност няма да бъде последният.
Въпросът, който никой в Даунинг стрийт 10 не смее да постави гласно, е: какво следва? Ако затвориш производството на ацетили, ти ставаш 100% зависим от внос. Откъде? От САЩ или от Китай. Отново опираме до външна суровинна зависимост, но този път с добавената стойност на транспортните разходи и логистичния риск през океаните.
Икономическият канбанизъм: Как САЩ изсмукват европейската химия
Не бива да се правим на наивници. Разликата в цените на газа между двата бряга на Атлантика не е случайност, а конструктивен дефект на настоящата геополитическа архитектура.
Американският Закон за намаляване на инфлацията (IRA), съчетан с евтиния американски метан, действа като мощна прахосмукачка за европейски капитали. Химическите концерни просто пренасочват инвестиционните си програми към Тексас и Луизиана. Защо да инвестираш в Хъл, в Лудвигсхафен или в Дюнкерк, когато можеш да построиш същия крекинг завод в Мексиканския залив и да имаш гарантирана суровина на четвърт цена?
По оценки на независими стопански анализатори, Европа навлиза във фаза на трайна, структурна деиндустриализация. Това вече не са временни сътресения от пазарен характер. Това е демонтаж на индустриалното ядро.
Спирането на заводите на Ineos в Хъл означава, че веригите на доставки в британската фармация ще трябва да бъдат пренастроени. Лекарствата от първа необходимост ще поскъпнат — това е неизбежно, когато суровината прекосява Атлантика в контейнери.
Без изход и без индустриална стратегия
Правителството в Лондон коментира ситуацията със стандартните фрази за „подкрепа за засегнатите работници“ и „преход към нисковъглеродна икономика“. Но в реалния свят няма такова нещо като „зелен ацетил“, произведен от вятърни турбини. За химическата реакция трябва въглеводород.
Дали заводите в Хъл могат да бъдат рестартирани някога? В химическата промишленост затварянето на такъв тип мощности рядко е временно. Когато инсталациите за синтез бъдат консервирани или разглобени, а инженерният състав се разпръсне, възстановяването на производството струва милиарди и отнема години.
Европа и Великобритания доброволно преотстъпват ключови браншове от базовата си химия. А без базова химия няма нито автомобилостроене, нито фармация, нито отбранителна промишленост. Остават само услугите, банковият сектор и медийният шум, с които обаче не могат да се произвеждат нито антибиотици, нито барут.
